И Съдията, и Жертвата, и системата от убеждения — Книгата на Ада — са все паразити на съзнанието. Паразитът е живо същество, което се състои от фина енергия. За да оживее, той се храни с емоции, сътворени от човешкия мозък. Тези емоции раждат страх, гняв, тъга, депресии, ревност и усещането, че си жертва.
Паразитът управлява съновиденията. Той създава видения, пълни със страхове и кошмари, които контролират мозъка, който изработва емоциите. Паразитът контролира изработването на емоции, които са необходими за поддържане на неговия живот. И мозъкът спира да поражда емоции, необходими за растежа на душата, емоции, основани на любовта.
Паразитът функционира по същия начин, както функционира вирусът, атакуващ клетката. Вирусът контролира процеса на възпроизвеждане на клетката така, че тя загубва способността да изработва вещества, необходими за нейното развитие и започва да изработва вещества, необходими за живота на вируса. Така вирусът расте за сметка на клетката и я разрушава до пълно унищожение. По аналогичен начин пред очите ни човечеството върви към самоубийство. Това е явен знак, че нашето съзнание се контролира от Паразитите.
Съществуването на Паразитите не е било тайна за толтеките. Те знаели, че има два типа отношение към тази нахлула отвън сила. Единият е пълно подчинение на Паразита, а другият — пътят на детето или юношата, т.е. бунт, обявяване война на паразитите и провъзгласяване на свободата да бъдат самите себе. си, да видят собственото си съновидение, да мислят самостоятелно и да творят емоции, които дават сила на нашата уникална личност. Толтеките, разбира се, избрали пътя на бунта. Ето защо ги наричат воини. Това е истинското значение на воина.
Воинът е човек, който ясно осъзнава присъствието на Паразита в своя ум и му обявява война, за да постигне изцеление. Смисълът на тази война не е в победата или в поражението, а в самата борба.
Всяка ценностна система има своя Книга на Ада, която се предава от поколение на поколение във всяко семейство. Съдията и Жертвата неизменно живеят вътре в нас, независимо от правилността или лъжли-востта на усвоената от нас система от убеждения. Задачата на воина е да се разбунтува срещу обитаващите в нашите души Съдии и Жертви. Стъпвайки по Пътя на Мъртвите, според завета на толтеките, воинът може да остави назад и Съдията и Жертвата.
Във всяка съвременна култура се набляга на страданията. А вярата в страданието ражда страдание. Християнството учи, че Христос е търпял и ни повелявал също да търпим. Мигел твърди, че това е лъжлив сън, илюзия. Самият Христос е проповядвал, че смисълът на живота е любовта. Придаването на неимоверна ценност на страданието служи за подкрепа на страха, който пронизва цялото наше съзнание и колективно съновидение. Ако осмислим фразата, която чуваме често: „За всичко трябва да платите“, ще открием колко дълбоко се е вкоренила в нас идеята, че нямаме право на радост и не можем да живеем без болка.
Дори да не сме стъпили още на Пътя на Мъртвите, както ни учат Толтеките, ние можем да изпълним следното Ментално упражнение, което прилича на активна молитва. Целта на ритуала е да открием щастието, за което сме били създадени.
Помолете се за смъртта на съновиденията на планетата.
Подгответе се за излизане от ада. Представете си, че земята е истински рай!
6
ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА
Част първа:
Митоте и ревизията
Митоте
В мексиканския път към познанието се използва древна практика, наричана митоте. Митоте е индианска дума, възприета от испанците. Буквално означава хаос, но се използва за означаване на какафонията на звучащите в дисонанс гласове, като например врявата на пазарен площад или вавилонското стьлпотворение. Толтеките казвали, че обикновено човешкият ум представлява особен вид митоте.
Хората, които притежават енергия и знания, могат да бъдат истински магове. В стари времена маговете водили своите ученици в тайни места, където приемали отвара от растения от типа на пейота4, които помагат да се отключи съзнанието на човека и той да разбере, че по своята същност нашата реалност е съновидение. В наши дни отделни учители както преди прибягват до тази практика, която наричат митоте. Днес и състоянието на дисхармония, и практиката, прилагана с цел нейното преодоляване, се наричат митоте.