Горфийнд не губи много време в спомени, трябваше да мисли за настоящето и собствения си напредък. Той даде знак на групата да спре пред входа. И съвсем скоро се появиха четири въоръжени стражи, едри и мощни и повече от готови за атака.
— Дойдохме да говорим със синовете на Блекхенд. Кажете им, че Терън Горфийнд носи новини и предложение за тях.
Той пристъпи напред и свали качулката си. Стражите леко пребледняха. Единият от тях прошепна нещо на другия. Вторият орк го изслуша, кимна и изчезна в мрака. И не след дълго се появи отново. Командирът му го изслуша и се обърна към Горфийнд и хората му.
— Движете се близо един до друг — предупреди ги той и ги поведе към крепостта.
Горфийнд го последва и скоро навлязоха в самото сърце на планината, а блестящите му очи попиваха всичко наоколо. Крепостта определено беше оживена и тук-там се виждаха маршируващи орки. Всички се спираха да ги огледат, явно изненадани от присъствието на рицари на смъртта в Блекрок Спайър, но никой не посмя да обели дума.
Накрая те стигнаха до пещерата, която Горфийнд помнеше, че бе тронната зала на Дуумхамър и военния съвет. Фигурата, която сега седеше в тежкия черен трон, изваян от същия камък, беше по-ниска от Дуумхамър, по-брутална на вид и с по-остри черти и рошава грива от кафява коса. Медали и кости висяха от косата, носа и веждите му, бронята му бе тежко окичена, както и масивният остър като бръснач меч.
— Ренд — каза Горфийнд и спря на разстояние от меча му.
— Горфийнд — отвърна Ренд Блекхенд, един от вождовете на клана Блекрок.
На грозната му мутра се появи широка усмивка, която още повече го загрози. Той се намести, отмятайки единия си крак върху страничната облегалка на трона.
— Виж ти! Какво те води насам, мъртвецо?
— Я кажи — дочу се нечий висок глас.
Горфийнд премести поглед към брата на Ренд. Мейм беше седнал до него, малко зад трона, прикрит в сенките.
— Явно си куражлия да биеш целия път до тук.
— Тъмния портал е възстановен — започна Горфийнд, но Ренд го прекъсна със сумтене.
— Видях го в съня си. Знаех си, че някой от уорлоците го е направил — широкото му лице се намръщи. — И какво от това?
Горфийнд също се намръщи. Явно разговорът нямаше да протече според очакванията му.
— Сега Нер’зул води Ордата — каза той. — Изпратен съм да ви отведа при нас — вас и клана Блекрок. Ще имаме нужда и от Драгънмоу и червените дракони, които контролират.
Ренд се обърна към Мейм и двамата братя се изсмяха.
— След две години, в които не се случи нищо, ти се появяваш тук, в нашата крепост, заедно с шепа новобранци и очакваш да заподскачам от радост и да коленича пред един съсухрен стар шаман? И не само това, а искаш да ти предоставя воините и драконите си? — той отново се засмя, а очите му проблеснаха от гняв. — Няма начин!
— Трябва — настоя Горфийнд. — Нуждаем се от силата и драконите, за да изпълним плана си!
— Не ме интересува от какво се нуждаете — отвърна студено Ренд. Изправи се и Горфийнд осъзна, че въпреки детинското си отношение, Ренд Блекхенд е особено опасен. — Това е ваш проблем, не мой и изобщо не ме е грижа какво планира старият Нер’зул. Къде беше той, когато се сражавахме с Алианса? Аз бях тук. Къде беше той, когато плениха Дуумхамър? Аз бях тук!
— Аз също! — обади се Мейм.
— Къде беше той, когато порталът бе унищожен и ние останахме заклещени тук? — продължи Ренд. — Къде беше той, когато две дълги години бяхме преследвани и едва-едва възстановявахме силите си с малцината орки, които оцеляха и успяха да се доберат до нас? Ще ти кажа къде — той си седеше спокойно в Дренор и не си помръдваше пръста да ни помогне.
Ренд сграбчи меча си и го стовари върху облегалката на трона толкова силно, че камъкът се нацепи. Мейм скочи и се изсмя, а гласът му отекна маниакално.
— Но аз бях тук! Аз обединих тези орки! Аз възродих Ордата, но не в Дренор, а тук — в Азерот, точно под носа на Алианса! Сега аз съм Военачалник и никакъв изнемощял шаман не може да ми я отнеме!
Горфийнд жадуваше да превърне младежа в пихтия, но се въздържа.
— Моля ви — процеди през зъби той. — Моля ви да помислите отново… Без вашата помощ Нер’зул ще…