Той целуна бледото й чело и се обърна към брат й.
— Но имам задача за вас, докато ме няма.
— Само кажи, татко — отвърна мъжът. — И ще бъде направено.
Детуинг се усмихна.
— В Блекрок Спайър има други орки. Скъсали са връзките си с останалите и отказват да се присъединят към Ордата. Това ги прави идеална цел — усмивката му се разшири и той се протегна да потупа сина си по рамото. — Когато се върна, Нефариан, искам този Ренд Блекхенд. Вие двамата ще получите контрола върху планината и орките, които я обитават. Те ще бъдат наши слуги.
Нефариан се усмихна доволно, а изражението му отрази това на баща му.
— Едва ли има нещо по-лесно от това. Орките и планината им ще очакват завръщането ти — обеща той.
— Чудесно — Детуинг погледна децата си за миг и кимна. — Сега трябва да се върна към новите си съюзници и да им помогна с дребната им мисия, за да могат по-бързо да ми помогнат с моята.
Когато баща им пое по пътя, по който беше дошъл, Ониксия се озъби дивашки.
— Е, братко, да отидем да видим новия си дом и новите си слуги?
— О, да, сестро, хайде — отвърна засмяно Нефариан. — Май ни чака добра плячка.
Той предложи ръката си, която тя прие, обвивайки я с дългите си нежни пръсти, и двамата изчезнаха в сенките. Миг по-късно се чу звук от мощни криле, който се сля с нощния вятър.
Девет
— По-бързо! По-бързо, дявол те взел!
Данат шибаше юздите по врата на коня си. Животното цвилеше недоволно с разпенена уста, но се подчиняваше. Данат не чуваше звука от все по-бързите удари на копита по отъпканата земя, а само шума от удари на примитивни оръжия, диви ревове, виковете на умиращи мъже, хванати неподготвени от странния мрак, който изведнъж се бе изпарил, разкривайки орките, които ги чакаха. Данат и хората му бяха попаднали право в капана им. Нямаше време за стратегия, нямаше време за нищо друго, освен за битка, а толкова много от хората му бяха поразени от гледката, че не успяха дори да извадят оръжия, преди зелената вълна да ги залее.
Данат затвори очи, но все още виждаше как падат. Коне и мъже погиваха под яростната атака, която бе толкова успешна, колкото брутална и дивашка. Командирът се бе обърнал към Фарол и тъкмо се канеше да му извика предупредително, когато един огромен орк буквално се разби в коня му и го изблъска от седлото. Момчето падна на мига. Данат не видя как Фарол умира, но му се стори, че ще чува виковете му до края на живота си. Фарол гореше от желание за битка и слава и с нетърпение очакваше да убие първия си орк, а дори не получи шанс да извади оръжието си. Данат моментално и с ужас осъзна, че са обречени. Хората му също го разбраха. И знаеха какво трябва да направят.
— Командире! Върни се в крепостта! — настоя Ван, докато се бореше с един много по-едър противник, размахващ боздуган. — Кажи им! Ние ще те прикриваме!
Другите войници се провикваха одобрително. Раздиран от колебание, Данат се замисли. Да остане и да се бие заедно с хората си или да избяга и евентуално да ги спаси?
— Тръгвай! — изрева Ван, обръщайки се рязко към командира си. Погледите им се срещнаха. — За Синовете на Ло…
Оркът се възползва от моментното му невнимание и стовари боздугана си със смъртоносна сила. Преди Ван да се строполи на земята, Данат завъртя коня си и го пришпори, надавайки разярен вик, и пое в галоп далеч от клането… към крепостта. Далеч от Фарол и Ван и всички останали, които бе повел към смъртта.
Командирът прехапа устната си толкова силно, че я разкървави. Те бяха прави, разбира се. Някой трябваше да предупреди Недъргард и той имаше властта и връзките с командването, за да бъде изслушан. Освен това опитът и лидерските му умения бяха твърде ценни, за да бъдат пожертвани. Но, в името на Светлината, той никога не бе правил нещо по-тежко от това да изостави хората си. Данат изруга тихо, разтърси глава, за да проясни мислите си, и отново подвикна на коня си.
Пътеката се извиваше по безжизнената земя, а под копитата на коня му се надигаше червен прах. По едно време Данат се изправи и погледна към огромните каменни стени на крепостта Недъргард. Вече можеше да види стражите на върха й, които сочеха към него и, без съмнение, предупреждаваха останалите за приближаването му.
— Отворете портите! — извика той колкото глас има, вдигайки високо щита си, за да могат да видят инкрустирания върху него символ на Алианса. — Отворете портите!