— Ще ти покажа какво е сила! — изрева оркът и напъна въжетата. Но те бяха достатъчно стегнати.
— Не мисля, че ме разбра — каза бавно Данат, извади камата си и я размаха на сантиметри от лицето на орка. — Зададох ти въпрос и по-добре отговори. Защо атакувате Недъргард сега? Защо не изчакахте да се събере цялата Орда?
Кръв и слюнка опръскаха лицето на Данат. Той се отдръпна изненадан и бавно избърса мръсотията.
— Писна ми да си играя с теб — изръмжа той и се надвеси над орка с камата.
— Почакай! — заповяда Туралиън.
Той не одобряваше насилието и беше започнал да мисли, че дори да позволи на Данат да продължи, оркът няма да каже нищо съществено. Орките притежаваха изключителна поносимост на болка и вероятно този щеше да припадне или умре, преди да проговори.
— Може би има друг начин да изкопчим нещо.
Данат спря ръката си. Той усети погледа на Алериа върху себе си и желанието й да види как звярът страда. Но това нямаше да е от полза за никого.
Туралиън затвори очи, забави дишането си и се насочи към тихия, спокоен източник дълбоко в себе си — центъра, където независимо от всичко, което се вихреше в сърцето или ума му, той намираше покой. Той призова за помощ това място на спокойствие, призова Светлината. Усети гъдела по кожата си, когато тя му отвърна, дарявайки го със сила и неописуема благодат. Туралиън чу как другарите му ахват, а също и изплашения вик на пленника си. Пое си дълбоко дъх, отвори очи и видя познатото сияние около ръцете си. Данат и Кадгар стояха вторачени в него, безмълвни от неочаквания шок. А що се отнася до орка, той се бе свил на топка в краката му и мърмореше нещо неразбираемо. Когато заговори, гласът на Туралиън прозвуча напълно спокоен и твърд. В него нямаше и следа от омраза или гняв. Не и когато някой стоеше огрян от Светлината.
— Сега, в името на Свещената Светлината, ще отговориш ли честно на въпроса ми — попита Туралиън, протегна се и постави ръка върху челото на орка.
Проблесна рязка ослепителна искра. Той почувства как искрата преминава от плът в плът. Оркът изкрещя и когато Туралиън отмести ръката си, на челото му имаше тъмен отпечатък, сякаш беше жигосан. Оркът потрепери и зарида. Туралиън се надяваше да не си е изгубил ума от страх.
— Защо ни атакувате сега? — попита отново той.
— З-за да ви отвлечем вниманието — изплака оркът. — От кражбите.
Макар допреди малко да мълчеше упорито, сега явно вече можеше да говори и бързо.
— Нер’зул се нуждае от някакви неща… артефакти… Той ни заповяда да атакуваме крепостта. Алианса да е твърде зает тук и да не разбира за другото.
Кадгар потъркваше брада. Той се съвзе по-бързо от Данат, който все още се взираше в паладина. Туралиън си позволи да погледне към Алериа и видя, че тя също го гледа изумена, с невярващи очи. Щом погледите им се срещнаха, тя леко поруменя и извърна очи.
— Прост план, но простите планове често са най-добри — каза Кадгар. — И какви са тези артефакти? И защо ще му трябват разни неща от нашия свят, а не от неговия собствен?
Треперещ, оркът поклати глава.
— Не знае — каза Туралиън. — Ако знаеше, щеше да каже.
Под влиянието на Светлината, оркът не можеше да излъже.
Портите се отвориха леко само за да може вътре да се промъкнат двама елфи. Туралиън вдигна поглед, когато се приближиха и присви очи, забелязвайки, че и двамата изглеждат изтощени.
— Какво ново?
— Стормуинд, сър — отвърна единият от тях. — Някой е проникнал в библиотеката. Стражите са открили двамата мъже, охраняващи входа, и още един мъж вътре. Изглежда единият е бил посечен с оркска секира, сър.
— Оркска? В кралската библиотека? — Туралиън се обърна към Кадгар, а после към орка, който се сви настрани. — Артефакти… — измърмори той, сглобявайки картината.
— Идеалното разсейване — принуди се да признае Кадгар. — По дяволите! Бих казал, че простият план е проработил доста добре. Бяхме заети да се бием с орките, докато някой е отмъкнал… — той се обърна към елфите. — Какво точно е отмъкнато, ако изобщо е?
Сега елфските разузнавачи помръкнаха още повече.
— За съжаление, сте прав, лорд магьоснико, наистина липсва нещо.
— И какво е то? — настоя Туралиън.
Елфът прочисти гърло.
— Липсва, ъ-ъ… Книгата на Медив.
— В името на Светлината — прошепна Туралиън, усещайки как стомахът му се свива на топка.