Дочу се вик и в сградите се повиха светлини. Човеци и джуджета заприиждаха като че от нищото и Фенрис осъзна, че няма да успеят да се измъкнат без бой. Той атакува яростно, надявайки се всичко да свърши бързо. Орките му се събраха около него и набързо елиминираха човеците в района. Но Фенрис знаеше, че не след дълго пристанището ще се напълни със защитници.
— Към корабите! — изкрещя той, вдигайки високо секирата си.
Орките се покатериха на корабите, а един от клана Боунчуър, който довлече останките на една от жертвите си, освободи котвата. Макар и тромаво, орките успяха да оттласнат и трите кораба от пристанището и да се понесат към залива отвъд. Докато се отдалечаваха от брега обаче, забелязаха лумването на сигнален огън.
— Това е заливът Барадин, който се пази от флотилията на Кул Тирас — каза Рагнок. — Щом видят сигнала, ще пристигнат за броени минути.
— Значи трябва да изчезнем, преди да пристигнат — отвърна мрачно Фенрис.
Той издърпа чифт гребла от дългия сандък между пейките, разположени по дължината на кораба, и ги подаде на най-близкия воин.
— Гребете! — извика той, присегна се към още гребла и ги раздаде на другите орки. — Гребете с всички сили!
Другите два кораба го последваха и скоро орките вече пореха водата, поддържайки висока скорост с мощните си ръце. Но не беше достатъчно, осъзна Фенрис, виждайки приближаването на по-големи кораби.
— Военните кораби на Кул Тирас! — потвърди Рагнок, оглеждайки очертанията им. — Адмирал Праудмуър мрази орките… няма да спре пред нищо, докато не ни унищожи!
— Можем ли да ги победим? — попита Фенрис, макар да знаеше отговора, преди рицарят на смъртта да поклати глава.
— Те са обучени за битка по вода, а и лесно могат да ни изпреварят. Нямаме шанс!
Фенрис вдигна очи към осеяното със звезди небе и кимна.
— Може би. Но пък може и да имаме. Продължавайте да гребете!
Корабите им се движеха бързо, но както Рагнок бе предположил, военните бяха по-бързи. Корабите на човеците се приближиха и Фенрис успя да види мрачните мъже, облечени в зелени униформи и стоящи в готовност по високите парапети на кораба. Много от тях държаха лъкове, а други — къси мечове, секири и копия. Той знаеше, че воините му могат да победят голям брой човеци на сушата, но тук, в морето имаха сериозни пречки.
За щастие, не бяха дошли сами. Точно когато първият военен кораб се приближи дотолкова, че Фенрис да види лицата на мъжете, една тъмна фигура се спусна от небето. Масивните й криле плющяха достатъчно силно, за да изтласкат кораба назад и да съборят хората на борда. После драконът отвори широко челюсти и избълва огън, който погълна носа на кораба. Покритото с катран дърво веднага се възпламени и скоро целият кораб бе обвит в пламъци. Шумът от крясъците и пращенето на огъня изпълниха сърцето на Фенрис с надежда.
Но човеците не отстъпиха. Корабите им отново се приближиха и отново черният дракон прекъсна атаката им, овъглявайки дърво и плът. Хората направиха трети опит, но ударите им отскачаха от здравите люспи на дракона и третият кораб бе превърнат в пепел и кости. След това военните кораби преустановиха атаката си и оставиха орките да избягат, а от крадените кораби се надигнаха радостни възгласи.
— Отказаха се! — извика Тагар от носа на кораба до тях.
— Добре знаят, че не могат да се борят с дракони — поправи го Фенрис. — Но не мисля, че ще се откажат.
— Някакви следи от огън по другите кораби? Сигнален огън? — попита Рагнок.
Фенрис се загледа в отдалечаващите се кораби.
— Да. Виждам сигнален огън и дим — каза накрая той.
— Предупреждават другата част от флота — каза Рагнок. — Ще ни чакат.
Тагар се изсмя.
— Предупреждението ще дойде твърде късно — извика той, облизвайки кръвта от острието на секирата си. — Докато човеците съберат кураж да ни последват отново, ние отдавна ще сме изчезнали с плячката си.
Фенрис кимна. За пръв път се надяваше вождът на клана Боунчуър да е прав и да опровергае опасенията му.
Единадесет
Антонидас, архимаг и владетел на Кирин Тор, седеше в кабинета си и разглеждаше наскоро пристигналия свитък. Новините наистина бяха лоши. Адмирал Праудмуър докладваше за група орки, които бяха откраднали няколко кораба от пристанище Менетил.
По-лошото обаче бе това, че след като тръгнал да ги преследва, корабите му били отблъснати от… дракони. Черни дракони. Антонидас усети вената на слепоочието си да пулсира и я разтърка. По време на Втората война Ордата някак си беше успяла да получи подкрепата на червените дракони, а след възстановяването на портала изглежда се беше съюзила и с черните дракони. Това бе прекалено невероятно. Два орляка дракони? Как можеше Алианса да се надява да устои на подобна заплаха?