— Какво? — За изненада на всички Рагнок се възпротиви. — Но това е Гробницата на Саргерас! И вие току-що погубихте пазителя й!
— Това беше само един от пазителите й — отвърна Фенрис. — Бъди сигурен, че не е единственият! — Той вдигна скиптъра и освети лицето си. — За щастие не се налага да продължаваме по-навътре в тази дупка.
— Не разбираш — продължи Рагнок и пристъпи към Фенрис. — Взехме скиптъра, но можем да открием и Окото на Саргерас. Помните, че по едно време се обърках, нали? Това бе, защото усетих присъствието на два артефакта! Трябваше ми известно време да го осъзная. Но сега знам къде точно се намира Окото… там по онзи коридор. Точно него търсеше Гул’дан и сега е само на ръка разстояние от нас! — Рагнок присви блестящите си очи. — Жалки слабаци. Мога да ви унищожа само с мисълта си! Ще дойдете с мен за Окото или…
— Или какво? — сопна се Фенрис. — Хайде давай! Убий ни на място и иди сам за това Око. При всички положения ще умрем.
Той бе почти сигурен, че рицарят на смъртта блъфира и не удържа позицията си. Рагнок можеше и да ги елиминира за нула време. Но пък това, което пазеше Окото, със сигурност щеше да го направи. Рагнок вдигна ръце и за миг сърцето на Фенрис замря. Но после рицарят на смъртта се отпусна, явно наистина беше блъфирал.
— Вие сте глупци — изрева Рагнок, но в гласа му прозвуча примирение.
— Може би — съгласи се Фенрис. — Но сме глупци, които ще преживеят още един ден.
Без да каже нищо повече, той се обърна, а кланът му го последва, заедно с Тагар и неговите воини. Не след дълго той почувства съвсем леко задоволство, забелязвайки, че и Рагнок се е присъединил към тях.
— Взехте ли го?
Фенрис скочи от гърба на дракона, стъпи стабилно на напуканата земя и срещна погледа на Горфийнд, който крачеше забързано към тях. Драконите бяха изчакали корабите на орките и бързо ги бяха пренесли обратно до Прокълнатите земи при Горфийнд и хората му.
— Да, взехме го — потвърди Фенрис и вдигна високо увития скиптър. После му го подаде, доволен да се отърве от него. — А сега какво?
— Сега се връщаме през портала — отвърна Горфийнд.
Фенрис потисна вълнението си, когато Горфийнд сграбчи внимателно увития предмет.
— Работата ни тук свърши. Азерот вече не ни е нужен. Най-сетне можем да оставим този свят на човеците и съюзниците им.
Фенрис понечи да попита нещо друго, но някакъв внезапен шум го прекъсна. Той погледна през рамо и видя няколко каруци, които затъркаляха колела по долината, а пред всяка от тях крачеше по един орк. Той си спомни разговора в планината Блекрок и реши, че това трябва да е товарът, който Детуинг бе поискал да пренесе през портала. Фенрис се беше чудил какво може да е толкова важно за черния дракон, че да трябва да се мести в друг свят, но се бе примирил с идеята никога да не узнае.
Друг орк обаче изглежда бе по-любопитен от него и се запъти към една от каруците. Преди Фенрис дори да понечи да извика след него, от небето се стрелна една тъмна форма. Оркът изпищя и се строполи на земята, стиснал лицето си, а по пръстите му се стече кръв.
— Назад! — изрева Фенрис. — Не доближавайте каруците!
Драконите, които бяха пренесли орките, се понесоха във въздуха в готовност да защитят товара си, без дори да се уверят, че ездачите им са слезли на земята.
— Горфийнд! — дочу се познат на Фенрис глас.
Този вик не можеше да бъде на друг, освен на вожда на клана Уорсонг. Гром Хелскрийм очевидно бе водил атаката над Алианса при крепостта Недъргард и тъкмо се завръщаше с воините си. Той все още не бе прекосил долината, но всички го чуха ясно.
— Ти ли си довел тези същества?
— Да! — отвърна Горфийнд, без да повишава глас, но думите му бяха чути. — Черните дракони са нашите нови съюзници!
Гром се наведе и избегна ноктите на един от драконите, който се беше спуснал към земята, и се намръщи.
— Съюзници, а? — извика той. — Направи нещо с крилатите си приятелчета, преди да настане хаос… или да ни избият до крак!
Рицарят на смъртта вдигна поглед към драконите и ги огледа за миг. После кимна.
— Детуинг! — извика той. — Уверявам те, че каруците и товарът ти са под моя защита! Моля те, оттегли драконите си!
Фенрис не можеше да различи най-стария дракон измежду всички тъмни летящи фигури, но миг по-късно драконите се отдалечиха и накацаха по скалите около долината.
— Така е по-добре — изсумтя Гром, когато се приближи.