Той отново бе в старото си тяло и почувства тъжна болка, виждайки сбръчканите си ръце и дългата си бяла брада. После се изправи и остави зад гърба си както съня, така и залата. Близо до главните порти той забеляза Туралиън и още няколко мъже, които се бяха насъбрали около нов пленник. Те вдигнаха поглед, когато ги наближи, и отстъпиха назад. Архимагът потисна погнусата си, когато видя гниещото някога човешко лице и блестящите червени очи.
— Кадгар! — извика Туралиън, забелязвайки другаря си. — Тъкмо се канех да те повикам.
— Да не би да имаш нужда от помощ с този тук? Светлината не помогна ли?
Туралиън изглеждаше притеснен.
— Тъкмо напротив. Реакцията му бе толкова бурна, че се уплаших да не го убия. Мислех, че може би ти…
— Разбира се. — Кадгар се наведе към пленника и срещна яростния му поглед. — Имаш ли име, рицарю на смъртта?
Съществото само се ухили и продължи да се опитва да освободи завързаните си крайници. Но въжетата бяха здраво стегнати.
— Щом така предпочиташ — каза Кадгар и сви рамене.
Той призова силата си и я фокусира в един светлинен лъч. Магията му лесно премина през защитата на съществото от Ордата, както вероятно бе успяла и Светлината на Туралиън, но макар че рицарят на смъртта леко потръпна, поне не се сгърчи от болка, която да му попречи да говори. И той щеше да проговори.
— Името ти?
Рицарят на смъртта го изгледа злобно с убийствен поглед, но устата му се отвори и от нея сякаш сами излязоха думите:
— Газ Соулрипър.
— Добре. А сега ми кажи защо Ордата възстанови портала? — настоя Кадгар, а Туралиън и останалите се скупчиха зад гърба му.
— Нер’зул — отвърна той. — Нер’зул използва Черепа на Гул’дан, за да разшири рифта.
— Възможно ли е такова нещо? — попита Туралиън.
— Напълно е възможно — отвърна Кадгар. — И сега всичко започва да се изяснява. Знаем, че Гул’дан е създал Тъмния портал с помощта на Медив. Изглежда останките му все още са свързани с него и следователно могат бъдат използвани за контрол върху рифта. Също както Книгата на Медив.
Нер’зул е имал нужда от Гул’дан, или поне от черепа му, за да възстанови портала. А без него Кадгар не би могъл да го затвори, или поне не изцяло. И сега вече той разбра защо рифтът не е изчезнал напълно. Без Черепа на Гул’дан Кадгар никога не би могъл да затвори портала завинаги. А без книгата на Медив не би могъл да е сигурен, че е използвал правилното заклинание.
Той усети потупване по рамото. Вдигна очи и видя, че Туралиън му прави знак да отстъпи встрани. Объркан, Кадгар се подчини.
— Добри новини — каза Туралиън. — Силите ни отблъскват Ордата обратно към Тъмния портал. Получихме вест и от Адмирал Праудмуър. Другите орки също бягат натам. Изглежда група орки са откраднали няколко кораба от пристанище Менетил с помощта на черните дракони, ако можеш да повярваш!
Кадгар въздъхна, спомняйки си за разговора си с Антонидас.
— Аз мога да повярвам. Аз… почакай малко. Кораби ли каза?
— Да. Насочили са се на югозапад към Голямо море.
Кадгар сграбчи туниката на Туралиън.
— Югозапад? По дяволите!
— Какво има, Кадгар?
— Орките не бягат. Корабите… тръгнали са към Гробницата на Саргерас. Гул’дан успя да стигне до нея и намери смъртта си там!
— Защо им е на орките да го правят отново? Медив е мъртъв, а Саргерас го няма. Гробницата е празна — очите му леко се разшириха — … нали така?
Всичко си дойде на мястото.
— Саргерас го няма — каза бавно Кадгар, — но това не значи, че гробницата е празна. Знаем, че орките търсят артефакти. Ами ако Саргерас е оставил нещо там? Защитата на гробницата не позволява на никое същество от Азерот да влезе в нея, но орките не са от тук! За тях няма пречка да влязат, както нищо не спря Гул’дан, когато… Това е! Това трябва да е!
Кадгар се обърна към рицаря на смъртта и се подпря на колене до него.
— Защо Нер’зул е изпратил орките до Гробницата на Саргерас?
Газ Соулрипър се изсмя, а зловонният дъх от мъртвите му дробове обви лицето на Кадгар. Той се бе свил за краткото време, в което можа да си отдъхне от пленителите си, и сега не възнамеряваше да им съдейства повече. Кадгар се намръщи. Той отново призова магията си, този път без никакво усилие, и сиянието й се проточи като пика към челото на съществото. Соулрипър се сгърчи от болка, но замълча.