— Каруци? — възкликна Кадгар. — Кажи ни повече за тях.
Тя се обърна към него, явно по-спокойна да говори с него, вместо с Туралиън.
— Видях няколко орки да влизат в портала. Придружаваха ги черни дракони. Имаше и няколко каруци, но бяха изцяло покрити. Изглежда пренасяха нещо в техния свят.
— Но те дойдоха за артефакти, а не за сувенири — изсумтя Кадгар. — За какво са им били цели каруци?
Алериа сви рамене.
— Не знам, но реших, че трябва ви кажа.
— Още едно парче от пъзела, и то точно когато си мислех, че сме го наредили. — Кадгар изтупа с отвращение робата си и вдигна поглед към другарите си. — Предстои ни сериозна задача. Трябва да организираме поход до Дренор. И трябва да открием и убием Нер’зул, преди да е успял да отвори други портали. Трябва да си върнем артефактите, особено Книгата на Медив и Черепа на Гул’дан, и да унищожим веднъж завинаги Тъмния портал.
Туралиън кимна и с бърз жест привика един разузнавач.
— Изпрати вест до кралете на Алианса — каза бързо той. — Ордата…
Думите му бяха прекъснати от нещо, което изведнъж засенчи слънцето. Той прикри очи и погледна нагоре… и се засмя, виждайки как сянката се пръсна на няколко по-малки крилати форми, които се спуснаха към тях. Това не бяха подобните на стрели форми на дракони, тези бяха по-широки, здрави и меки, покрити с жълтеникавокафява козина и златисти и бели пера.
— Какво ви забави толкова? — извика засмяно Туралиън при вида на Кърдран Уайлдхамър — водача на джуджета Уайлдхамър, който поклати глава и изглеждаше смутен на гърба на грифона си.
— Лош вятър — призна джуджето, подготвяйки Скай’рий за приземяване.
Огромният звяр се приземи грациозно, изграчи и плесна с криле за последен път, преди ездачът й да слезе. Въпреки нажежената обстановка, Кадгар намери сили да се усмихне. Той се радваше да види здравия намръщен Кърдран.
— Пристигаш почти навреме — каза архимагът, пристъпи напред и подаде ръка на джуджето, позволявайки му да я разтърси силно. — Трябва бързо да предадете едно особено важно съобщение.
— Добре! Сти’а да ми обещаете, че с момчетата ше мо’ем да пукаме от бой ония зеленокожи, ше ви изпратим съобщението.
Той махна към няколко от хората си, които се спуснаха напред и застанаха мирно.
— Трябва да изпратим вест до няколко крале — каза Туралиън и усмивката му изчезна.
Кадгар се зачуди дали Туралиън всъщност осъзнаваше колко сериозен може да изглежда, когато се налага.
— Предайте им следното: Орките се връщат в Дренор, но са открили начин да отварят портали към други светове.
Джуджетата се опулиха.
— Пренасят и някакви каруци, натоварени с нещо явно ценно, което още не знаем какво е — продължи Туралиън. — Смятаме да ги проследим и да преминем през Тъмния портал, за да им попречим да отворят други портали. И ще вземем всички необходими за това мерки.
— Сигурен ли си, момко? — попита тихо Кърдран, а Туралиън кимна утвърдително.
Всички замълчаха за миг — те знаеха, че Туралиън е прав за това, което трябва да се направи, но реалността ги оставяше без думи.
— Побързайте — каза Туралиън. — Нека грифоните ви си заслужат хубавата вечеря.
Вестоносците отдадоха чест, качиха се на грифоните си и поеха към небето. Туралиън се обърна към другарите си.
— А сега — каза мрачно той — пригответе се да напуснем родния си свят.
Четиринадесет
Останалата част от деня премина в хаоса на планирането. Кой да отиде? Кой да остане? Какви провизии да се вземат? Колко време да изчакат? Дебатът премина от дискусия в спор и дори крещене и в един момент Туралиън си помисли, че Алериа и Кърдран може да си разменят по някой и друг удар, докато решат как най-добре да използват грифоните. Но накрая се стигна до един удовлетворителен за всички план. Някои, включително Алериа, искаха да потеглят незабавно.
— Моите рейнджъри виждат ако не по-добре, то поне колкото и орките през нощта — отбеляза тя. — А дори и вие, човеците, разполагате с лунната светлина.
— Не — тропна с крак Туралиън. — Ние не притежаваме вашето зрение, Алериа. Освен това сме изтощени. Орките несъмнено разполагат с предимство през нощта. А и можеш да забележиш, че в момента не ни атакуват.
Елфата присви очи.
— Не, те вероятно си почиват, за да съберат сили и да ни нападнат на сутринта.
Туралиън умишлено не отвърна на думите й. И когато тя най-сетне осъзна, че му се е противопоставила, леко се намръщи, но замълча.