Туралиън едва дочу тихия шепот заради силните капки дъжд, които обсипваха палатката му. Първоначално реши, че просто му се причува гласът на Алериа: „Туралиън?“ Той се надигна и на слабата светлина от огнището я видя… да стои вътре в палатката му.
— Алериа! В името на Светлината, колко си подгизнала!
Туралиън скочи на крака, облечен само с ленените си бричове, и се спусна към нея. Трепереща, елфата безмълвно вдигна очи към него, а прекрасната й златиста коса бе полепнала по лицето й. Към устните на Туралиън се засилиха хиляди въпроси. Кога се е върнала? Какво се е случило? И най-вече — защо бе тук, в палатката му, сама в този час?
Но всичко това можеше да почака. Тя беше подгизнала и премръзнала и той понечи да свали мантията й, която бе напоена с вода така, сякаш бе плувала в езерото.
— Ела — каза той и захвърли мократа й дреха настрани. — Застани до огнището. Ще ти намеря някакви сухи дрехи.
Сериозният му тон явно я окуражи и тя кимна, протегна малките си ръце към топлината на блещукащите въглища, а той се разрови из багажа си. Туралиън извади една риза, бричове, плащ и мантия. Тя буквално можеше да плува в тях, но поне бяха сухи. Когато се обърна към нея, забеляза, че не бе помръднала. Явно се бе случило нещо наистина сериозно.
— Хайде — каза нежно той и я поведе към един стол.
Обикновено сдържана, почти надменна, сега Алериа изглеждаше като отчаяно дете. Туралиън прехапа устни, потискайки порива си да я разпитва, и коленичи да събуе ботушите й. Те бяха пълни с вода, а краката й — студени като лед. Той бързо ги потърка и забеляза колко са бледи. Когато ги позатопли, той стана и й помогна да се изправи.
— Ето малко сухи дрехи — каза той и я поведе отново към огнището. — Преоблечи се, а аз ще ти направя нещо топло за пиене. После ще поговорим.
Туралиън й подаде дрехите и се обърна, леко изчервен. Зад гърба си дочу леко шумолене и зачака тя да му даде знак, че е готова, за да се обърне. И рязко си пое дъх, когато усети как две малки ръце обгръщат кръста му и една слаба фигура се притиска в гърба му. Туралиън не помръдна веднага. После бавно хвана студените й ръце, нежно ги повдигна и ги притисна към сърцето си. То биеше бясно. Туралиън потръпна, когато усети нежната целувка на ледените й устни върху рамото си, и затвори очи.
От колко време бе искал това? Колко си бе мечтал за него? Той много бързо осъзна, че е лудо влюбен в Алериа, и до неотдавна не бе очаквал тя да отвърне на чувствата му. Но през последните няколко седмици като че ли тя го търсеше по-често, докосваше го по-често, макар и само закачливо. А сега…
— С-студено ми е — прошепна тя. — Много ми е студено.
Туралиън не издържаше повече, обърна се и я прегърна, прокара ръце по голия й гръб и се удиви колко нежна бе кожата й под неговите загрубели от войната ръце. Слабата светлина на въглищата се отрази в трите скъпоценни камъка, които висяха на колието около дългата й лебедова шия, и оцвети кожата й в топло златисто. Погледът му се замъгли, когато тя вдигна очи към него. Той примигна и прогони сълзите, които се бяха надигнали от дълбоката емоция, докоснала самата му душа.
— Алериа — прошепна той в издълженото й заострено ухо. Изведнъж той стегна ръце, придърпа я по-близо и я притисна силно към себе си. — Нека те стопля — каза той с треперещ глас. — Нека прогоня това, което те е ранило, което те е уплашило. Не мога да понеса мисълта, че нещо те мъчи.
Той не можеше да направи нищо повече, не можеше да поиска нищо повече. Ужасяваше се, че всеки миг тя ще се съвземе и ще му каже, че просто се шегува, а после отново ще се отдръпне на разстояние, за да говори за тактики или стратегии. Туралиън щеше да й позволи да го направи, ако тя наистина искаше това. Ако се нуждаеше от това, за да се съвземе, да възвърне блясъка в очите си и да прогони тази ужасяваща скованост.
Но тя не се отдръпна. А се протегна и докосна лицето му.
— Туралиън — прошепна Алериа и продължи на своя език: — Вендел’о ерану.
Той нежно хвана лицето й в двете си ръце, почувства крехките кости на страните й и осъзна, че въпреки всичките й умения, енергия и страст, тя все пак е крехка. И никога досега не му бе разкривала крехката си същност. По бузата й се стече капчица и той за миг си помисли, че е сълза. Но в следващия миг видя, че е просто вода от мократа й коса.