— Алериа! — извика Туралиън, пришпори коня си и се спусна към нея.
Като че на каданс тя вдигна златистата си глава, очите й се разшириха и тя вдигна кървавия меч да блокира удара, но бе твърде бавна, твърде бавна, а той нямаше да стигне до нея навреме…
Молитвата премина през устните му и той протегна ръце напред. Бялата светлина се изстреля и удари орка точно в гърдите. Той залитна назад, изпусна боздугана си и се строполи на земята. За част от секундата Туралиън срещна погледа на Алериа, но в следващия миг тя вече се бе обърнала към поредния орк и той също се фокусира върху битката.
Погледът му се спря върху оркския водач, когото бе забелязал по-рано. Той сякаш танцуваше около силите на Алианса. Тежката секира в ръката му свистеше, порейки както въздух, така и плът, а звукът й се издигаше над виковете и рева на множеството й жертви. От време на време оркът спираше, за да изкрещи и да посочи нещо.
Но колкото и да беше мощен, той и воините му бяха по-малобройни и от погледа му си личеше, че много добре го знае. Вълната на Алианса продължаваше да приижда към портала и изглежда водачът им промени решението си. Той се обърна и извика нещо на закачулената фигура до самия портал, а тя му кимна. После оркът изрева нещо друго и всички оркски воини в долината побързаха да се подчинят. Те се изтеглиха от Алианса и бавно, но сигурно се насочиха към портала.
Някакво друго движение привлече погледа на Туралиън. Една закачулена фигура се присегна и извади нещо иззад дясната колона на портала. Туралиън не виждаше какво е точно, но беше метално и блестеше на слънцето. Начинът, по който съществото го държеше, го притесни, и той се сети за разговора си с гнома Мекаторк. „Колко ще е безопасно?“… „Смея да вярвам, че ще бъде точно толкова безопасно, колкото всяко друго гномско творение“… Изведнъж орките спряха да атакуват и се втурнаха към портала. Кадгар твърдеше, че са се сдобили с нужните артефакти и сега вероятно са готови да…
— По дяволите! — извика Туралиън.
Надяваше се да греши. Той огледа морето от сражаващи се орки и войници и видя Кадгар до група магьосници. Спусна се към тях и задъхано му докладва какво е видял. Кадгар го изслуша намръщено.
— На тяхно място бих се върнал у дома… но първо бих унищожил портала, за да не може никой да ме последва.
— Точно така мисля и аз. Нещото изглеждаше механично… като някоя от джаджите, които гномите майсторят.
— Или гоблините — каза Кадгар.
И двамата знаеха, че за разлика от гномите, които бяха плътно на страната на Алианса, от известно време насам гоблините с готовност пробутваха измишльотините си и на двете страни.
— Ние унищожихме последния портал, а сега те определено могат да срутят този. А без Книгата на Медив и Черепа на Гул’дан се съмнявам, че ще можем да го отворим отново.
— Да тръгваме тогава! Ще ги задържа — каза Туралиън, вече обръщайки коня си в посока към портала.
Кадгар го последва. Туралиън отблъскваше орките и си проправяше път през тях като обезумял. Кадгар не откъсваше поглед от портала и фигурата, която се суетеше около него. Той се наведе и изстреля мълния към съществото, което се обърна в последния миг, но не достатъчно бързо, за да избегне удара по врата си. Той не бе достатъчно силен, за да го събори веднага, но закачулената фигура изръмжа от болка и изтърва нещото, вдигайки ръце към раната си.
Кадгар скочи от коня и сграбчи странната машинка. Тя беше голяма колкото малък щит и определено беше механична… и издаваше странен тиктакащ звук. Магьосникът бързо я разгледа, но конструкцията й бе напълно непозната. Нямаше как да я спре. Каквото и да правеше, щеше да се случи, и то много скоро. Кадгар изсумтя и захвърли нещото колкото може по-надалеч, добавяйки към физическата си сила и магия, така че предметът премина над долината и сякаш щеше да прескочи дори насрещната скала… Експлозията разтърси цялата долина.
Гром изруга, наведе се и прикри глава. И усети пощипване по целия си гръб, който се покри с дребни камъчета разтрошена скала. После вдигна поглед и изпълнен с гняв, се запъти застрашително към уорлока. Кра’кул изглеждаше шокиран колкото самия него и се сви, виждайки приближаващия Гром.