„Трябва да спреш да мислиш по този начин“ — прозвуча глас в съзнанието му.
Той го игнорира. Когато нямаше физически контакт с черепа на Гул’дан, можеше по-лесно да игнорира гласа му. Но макар да се бе заклел да не се вслушва в него, сега отправи поглед към черепа, който бе положен на една малка масичка. Светлината на факлите танцуваше върху жълтеникавата кост. Нер’зул осъзна, че му говори, сякаш Гул’дан можеше да го чуе. Което до някаква степен бе вярно.
— Нанесохме много щети… ти и аз. Носители на смърт, вестители на гибел… Но сега можем да се опитаме да ги спасим. И твоят череп, стари мой чирако… твоят череп ще участва в това. Мъртъв си много по-полезен за орките, отколкото жив. И сега се завърна при господаря си. Може би заедно ще можем да им дадем нов шанс.
„Но ти не искаш това, нали, господарю?“
Нер’зул примигна.
— Разбира се, че го искам! Винаги съм искал да помагам на хората си! Това, че им донесох само смърт… ме беляза. Затова и нося това. — Той отново докосна боята на лицето си. Черепи — един пред него и един, изрисуван на лицето му. Лицата на смъртта.
„Може някога да е било така“ — гласът на Гул’дан се прокрадна в съзнанието му, мек и успокояващ. — „Но ти си по-добър от това, велики Нер’зул! Заедно можем да…“
Звук от стъпки отклони вниманието на Нер’зул от черепа и той остави недовършен разговора си със собственика му. Пред стария шаман стоеше Горфийнд, заедно с един човек, когото той не познаваше — висок, слаб мъж с черни къдрици и къса брада. Странникът беше облечен с пищни одежди и се движеше като водач — грациозно и властно. Нещо в него не изглеждаше както трябва и Нер’зул се намръщи, усещайки силата, която го обвиваше.
— Взех артефактите — заяви направо Горфийнд и посочи голямата торба в ръцете си.
Нер’зул се изпълни с надежда и даде знак на рицаря на смъртта да се приближи. Горфийнд пристъпи към трона и започна да вади един по един предметите и да ги поставя в скута на господаря си. Нер’зул се вторачи в тях и ги заразглежда внимателно. Голямата, тежка книга имаше червена корица с месинговани краища, на която бе изобразен летящ гарван. В центъра на кристала, голям колкото човешка глава, бе изваяна звезда с тъмновиолетови страни. Третото бе дългият тънък скиптър от сребро и дърво, в края на който блестеше голям бял скъпоценен камък.
— Да — прошепна Нер’зул и отпусна ръце върху трите артефакта. Той усещаше силата, която излъчваха — огромната сила, която бе достатъчна да разкъса пространството между световете. — Да, с тези неща ще можем да създадем нови портали. Ще спасим Ордата. Трябва веднага да се заловим за работа! Заклинание с подобна величина ще отнеме известно време и всичко трябва да бъде изключително точно. — Той си позволи да се усмихне. — Но с тези три неща няма как да не се получи.
Горфийнд се поклони.
— Казах ти, че така ще стане — напомни той на Нер’зул. После отстъпи назад и се обърна към човека, когото бе довел със себе си. — Но нямаше да успеем да се сдобием с артефактите без помощта на черните дракони. Детуинг е техен баща и водач.
Детуинг! Нер’зул стисна здраво облегалките на трона си. Черепи, рицари на смъртта… а сега пред него стоеше мощно същество, което дори носеше името на смъртта. Нер’зул можеше да види истинската форма на дракона, която обвиваше човешката му черупка като облак дим, и вътрешно потръпна. Устните на Детуинг се изкривиха в усмивка, която по никакъв начин не го успокои, и леко кимна с насмешка. Нер’зул се опита да обуздае дивото си сърцебиене. Той бе сънувал и това… тази сянка на смъртта.
— Той ни предостави услугите на децата си в замяна на свободен преход през Тъмния портал за него и орляка му, както и за определен товар, който поиска да пренесе тук — продължи Горфийнд.
— Товар? — Нер’зул овладя гласа си, макар че леко потръпна, осъзнавайки колко странно прозвучава в собствените му уши. — Какъв товар?
— Нищо, за което трябва да се притесняваш — отвърна Детуинг със спокоен, студен глас, в който се долови слаб намек за смъртоносно предупреждение.
За миг пламъците на факлите се полюшнаха, сякаш от силен вятър, и сянката на дракона се издигна зад него, изпълвайки цялото помещение.
„Виждаш ли? Вече летиш с дракона, макар да не го осъзнаваш още. Летиш със сянката на смъртта, Нер’зул. Няма ли да я приемеш?“