— Туралиън, ти си пръв. Ела и погледни през телескопа. Кажи ми какво виждаш.
Туралиън го изгледа напълно объркан, но се подчини. Погледна през телескопа и каза:
— Виждам… звезди. Какво всъщност трябва да гледам?
— Съзвездията… групи от звезди — Кадгар бе толкова развълнуван, че думите му сами изскачаха от устата му. — На какво ти приличат?
— Ами, едното наподобява някакъв квадрат. Другото е дълго и тънко. И не виждам други по-ясно определени форми.
— Не… просто не си свикнал да ги разпознаваш. Едно от нещата, в които Медив бе особено вещ, бе астрономията. Той имаше книги със звездни карти на съзвездия, каквито никога не бях виждал. Съзвездията на този свят.
— Т’ва е мно’о хубаво, момко, ама не мо’еш ме накара да се ’дигна до там, ако не ми ка’еш защо — изсумтя Кърдран.
— Виж това — Кадгар пъхна в ръцете на джуджето една книга.
Туралиън продължи да се взира през телескопа, докато Алериа, Данат и Кърдран разглеждаха страниците на книгата, които Кадгар им посочи.
— Какво виждате?
— Имена на съзвездия — отвърна Данат. — „Скиптъра“… „Тома“ и… „Виждащия“.
— Скиптър, Книга и Око — промълви бавно Алериа и вдигна поглед, изпълнен с възхищение към Кадгар. — Значи… Нер’зул се е нуждаел от тези артефакти, защото са отговаряли на тези съзвездия?
— И да, и не — отвърна Кадгар, който едва сдържаше вълнението си. — Много повече от това е. Веднъж на всеки петстотин четиридесет и седем години се наблюдава звездно събитие, което включва тези три съзвездия… Виждате ли тази червеникава точка по средата на страницата? Това е първото нещо, което ще се появи. След около месец ще видим комета, която ще премине през „Скиптъра“. А по време на следващия лунен цикъл луната ще се намира точно в центъра на „Окото“. Съдейки по бележките, явно ще е доста зрелищно.
— Значи, щом Нер’зул разполага с предметите, отговарящи на тези съзвездия — започна бавно Туралиън, без да откъсва поглед от звездите — и използва артефактите в момент на особено рядко звездно събитие с точно тези съзвездия… Той ще увеличи силата им, нали?
— При така постигната хармония, симпатичният резонанс… В името на Светлината, Туралиън, не мисля, че Нер’зул може да се провали, ако използва такава енергия.
Туралиън се отдръпна от телескопа.
— Кога? — бе единственото, което промълви.
— След петдесет и пет дни, а силата ще се задържи три дни.
Те очакваха още подкрепления и се ядосваха на закъснението им. Но поне знаеха точно колко още могат да чакат и кога ще трябва да атакуват, независимо от бройката си. Кадгар въздъхна, обърна се към рейнджъра, който бе прекъснал взирането му към небесата, и се вмъкна обратно през прозореца.
— От вчера сме по-близо с един ден. Не мога да забързам звездите, Алериа.
— Скоро, скоро, търпението е добродетел — изсумтя гневно Алериа, когато Кадгар се върна обратно в стаята. — Писна ми от баналности.
— Доста си нетърпелива за елфа.
— А ти си твърде бавен за човек. Искам да се бия, а не да стоя затворена тук.
Кадгар не успя да се овладее и избухна.
— Ти не искаш да се биеш, Алериа, а да умреш.
Тя изведнъж се вцепени.
— Какво искаш да кажеш?
— Всички го виждаме. Втурваш се в битка жадна за кръв, жадна за мъст. Станала си нехайна. Биеш се зле, Алериа, а преди не беше така. Затова Туралиън все ти заповядва да стоиш наблизо, а понякога дори да не участваш. Страх го е да не те изгуби.
Погледът й беше надменен, студен и гневен.
— Не съм негова, че да ме губи. Не принадлежа на никого, освен на себе си.
Кадгар знаеше, че трябва да замълчи. Но не можа да го направи. Прекалено дълго време се бе въздържал, наблюдавайки как Алериа и Туралиън, които явно все още се обичаха, се обикалят като уморени кучета. И повече не можеше да понася тази гледка.
— Ти не принадлежиш дори на себе си. Отдала си се на мъртвите. Но присъединяването към тях няма да ги върне, Алериа. Тук, в тази крепост, има един добър, интелигентен мъж, който може да ти даде някой и друг урок за живота. Трябва да се опиташ да поживееш малко… да се отвориш за нещо толкова рядко и прекрасно, вместо да затръшваш врати.
Тя се засили към него и спря на няколко сантиметра от лицето му.
— Как смееш да ми говориш за такива неща! Това не е твоя работа! Какво ти пука за моя живот?