— Пука ми, защото аз нямам подобен избор!
Признанието му изригна, преди да успее да го възпре, и двамата замълчаха за миг, вторачени един в друг. Той самият не бе осъзнал тази истина, но ето че сега тя сама излезе наяве — гола и чиста.
— Знам, че мислиш, че животът ни е изключително кратък. Младостта ни е още по-кратка. Кажи-речи най-много десет години млад и здрав… по-жив от всякога? Аз бях лишен дори от това. Станах старец на седемнадесет. Алериа, аз съм по-млад дори от Туралиън. Погледни само това лице! На двадесет и две съм… но кое двадесет и две годишно момиче би пожелало такъв старец?
Той посочи към лицето си — сбръчкано и очертано със снежнобяла брада и коса. Тя ахна тихо и отстъпи назад. Състрадание смекчи изражението й. Рязко притеснен, Кадгар извърна глава.
— Просто… не искам вие двамата да захвърляте нещо, до което аз никога няма да мога да се докосна… Просто това понякога ме гложди. И съжалявам. Не трябваше да си го изкарвам на теб.
— Не… аз съжалявам. Не мислех трезво.
Тишината се проточи — тежка и неловка. Накрая Кадгар въздъхна.
— Хайде, да потърсим Туралиън и другите. Трябва да приключим с плановете си, защото нещото ще се случи… е, ти знаеш.
— Скоро — каза тя и го удостои с нехарактерна за нея мила усмивка.
— Мястото е огромно — поясни Алериа.
Туралиън беше помолил тя и отрядът й да проучат цитаделата и сега двамата, заедно с Кадгар, Кърдран и Данат седяха в залата за срещи и обсъждаха новостите.
— Само по пътеките около стените сноват десетки орки. Имат и наблюдателни кули — тя посочи към едно място на картата. — Трябва да ги нападнем от тук. Докато вие им отвличате вниманието там, рейнджърите ми могат да елиминират стражите. Ако не успеят да подадат сигнал за опасност, основната сила ще се излее през главните порти… където ще ги чакате вие.
— Добре — каза Туралиън. — Ще атакуваме от две страни, едната от които изобщо няма да очакват. Трябва да ги ударим добре. Да им отрежем пътя, за да не могат да избягат. После ще свием редиците и ще посечем всеки, който ни се опълчи.
— Ний ше атакуваме от горе — включи се Кърдран. — Ше им намерим работа, докат’ вий, момци и моми, довършвате нещата.
Туралиън кимна, но Алериа поклати глава.
— Вие ще сте заети с вашите проблеми — каза тя. — Те имат дракони, не помниш ли?
Всички бяха виждали дългите тъмни форми, които кръжаха над цитаделата или внезапно се спускаха надолу като огромни хищни птици. Но Кърдран се засмя.
— Тъй е, ама са само шепа, момиче! Ше ги избием за нула време, не зна’ш ли?
Туралиън не успя да сдържи усмивката си към увереността на водача на Уайлдхамър.
— При всички положения — каза той — по-добре, за всеки случай, да не разчитаме на помощ от ездачите на грифони.
Кърдран кимна и погледна към Кадгар.
— Можеш ли да направиш нещо за уорлоците или драконите?
— Сигурен съм, че ще измисля нещо — отвърна Кадгар и се обърна към Кърдран. — Имам няколко идеи как да подпомогна грифоните ви и дори войниците на земята.
Туралиън кимна. Планът започваше да се изяснява. А сега предстоеше онази част, която най-много го притесняваше. Той си пое дълбоко дъх.
— Някой ще трябва да остане и да контролира крепостта ни, в случай че се наложи да се изтеглим. Алериа, бих искал този някой да си ти.
— Какво?
Тя се вторачи в него със зяпнала уста.
— Много е важно тук да остане някой, на когото имам доверие. Това е нашето укрепление. Не можем да рискуваме да го изгубим, ако разделят силите си…
— Нуждаеш се от мен на бойното поле.
— Вече ти казах, нуждая се от теб тук. Изпрати рейнджърите си да елиминират стражите.
Тя поклати златистата си глава.
— Не го прави. Всеки войник тук знае как да удържи крепостта. Рейнджърите ми се подчиняват само на мен. И нямам намерение да ги поверявам на теб. Не и ако ми заповядаш да остана.
— Бъди разумна — започна той, но тя го прекъсна.
— Разумна? Аз съм ветеран на повече битки, отколкото са годините ти, Туралиън!
— Алериа, ти си… безразсъдна — каза Туралиън, колкото и да съжаляваше, че се наложи да го направи. — Спасих ти живота, когато…
— И аз съм спасявала живота на всички ви, и то неведнъж!
— Господа — намеси се Кадгар, постави ръце върху раменете на Кърдран и Данат и кимна към звездите, — сигурен съм, че и двамата искате да видите звездната подредба, за която ви говоря.