— Черният храм! — прошепна той.
Нер’зул кимна и се постара да прикрие собственото си отвращение от това място. Той все още с погнуса и не малко вина си спомняше за войната с дренаите и от идеята отново да влязат в някогашния им храм го побиваха тръпки, макар да знаеше, че Килрог и Ордата не споделят чувствата му. Те все още приемаха смъртта на дренаите като велика победа, а Черния храм — като славна плячка. И ако Нер’зул искаше да ги води правилно, той самият също трябваше да повярва в това.
— Ако извърша ритуала там, успехът ни ще е сигурен.
— Тогава веднага ще се заема с приготовленията по заминаването ни — каза Килрог.
— Заминаване? Къде ще ходим? — попита Каргат, след като нахлу в тронната зала.
От лявото рамо на вожда на Шатърд Хенд стърчеше счупена стрела. Сега той се присегна и я издърпа, ръмжейки. Нер’зул бе поставил Каргат начело на атаките срещу крепостта на Алианса и глупакът бе настоял да участва в много от битките. Повечето пъти дори не успяваха да се изправят директно срещу врага — стрелците на Алианса сееха смърт от високо, докато на Каргат му писнеше и заповядваше отстъпление. Но това поне държеше човеците заети… а също и Каргат.
— Трябва да отида до Черния храм, когато се подредят звездите, за да направя заклинанието за новите портали — обясни Нер’зул, нави свитъка и грижливо го прибра в торбичката, закачена за колана му.
Стана от трона си и разсеяно я потупа. Това не бе най-удобното място, на което бе седял, но определено бе най-внушителното. Пък и щеше да се сдобие с ново в следващия свят, в който отиде.
— Ще свикам войските — отвърна Каргат и понечи да тръгне, но Нер’зул го спря.
— Не — каза той. — Още не. По-добре извикай Дентарг и Горфийнд. Ще говоря с четирима ви тук и ще ви запозная със задачите ви.
Каргат се подвоуми и Нер’зул изрева:
— Сега!
Каргат отдаде чест с косата, която заменяше липсващата му китка, и бързо напусна залата.
— Ще изпратя вест до Хелскрийм — каза Килрог и се обърна да си върви.
— Не.
Килрог се обърна бавно и изгледа Нер’зул.
— Те са все още на Азерот. Трябва да известим Гром и останалите.
— Не, не трябва. Гром Хелскрийм вече получи заповедите си. Той също е част от плана ни.
Килрог изглеждаше обезпокоен и Нер’зул се принуди да се изправи в целия си ръст.
— Не се съмняваш в решенията ми, нали, Килрог?
Последва дълъг момент, изпълнен с напрежение, но накрая Килрог склони глава.
— Разбира се, че не, шамане.
— Иди и събери воините си — заповяда му Нер’зул, след като се увери, че Каргат вече си е отишъл. — Кажи им, че тръгваме съвсем скоро.
Килрог кимна и се оттегли, а Нер’зул започна да снове нервно из стаята. Чудеше се дали бомбата наистина е избухнала, както го бе уверил Горфийнд. Трябваше да е. Гром не се беше появил с кървясали, жадни за сеч очи. Това беше хубаво. Хелскрийм трудно се поддаваше на контрол, но все пак бе изиграл ролята си. И вече не бе необходим.
Не след дълго Килрог се върна и кимна леко в знак на потвърждение, че воините му са готови. Горфийнд пристигна няколко минути по-късно, последван от Каргат и Дентарг.
— Много добре — започна Нер’зул, след като всичките му лейтенанти се събраха. — Завърших заклинанието — обърна се той към Горфийнд и Дентарг и двамата му се усмихнаха доволно.
— Знаех си, че ще успееш, господарю! — възкликна Дентарг.
— Значи, ще отидеш до Черния храм? — попита Горфийнд и усмивката му се разшири за изненада както на Нер’зул, така и на Дентарг.
Нер’зул осъзна, че е трябвало да очаква това. Горфийнд бе един от най-обещаващите млади шамани, които бе виждал в живота си по отношение на способности и възприемчивост, ако не и емпатия, и се бе превърнал в особено мощен, уверен и хитър уорлок, преди да умре. И откакто се бе завърнал като рицар на смъртта, той още повече бе увеличил силата и прозорливостта си. И явно скоро щеше да се превърне в заплаха.
— Да. Това е идеалното място за ритуала.
— Мога да подготвя воините преди смрачаване — заяви Каргат. — Ще оставим малък отряд, който да пази крепостта, а останалите ще ви охраняват по пътя.
Но Горфийнд поклати глава.
— Алианса няма да стои в капана ни дълго време. И когато осъзнаят, че атаките ни само ги държат настрани, ще ни нападнат с цялата си сила.