Спокойната досега гора, в която отекваха само бойни викове и предсмъртни писъци, сега се разлюля от вятър, появил се от нищото. Един грифон, който допреди малко се спускаше смело, изпънал остри нокти, и надаваше гневен писък с огромния си клюн, сега се въртеше диво, като че ли бе разтърсван от невидима ръка. Ездачът му едва се задържаше на седлото, но накрая се изплъзна и падна тежко на земята. Усетил лекота на гърба си, грифонът се стрелна към небето.
Нер’зул насочи двете си ръце и вятърът поде сухия сив пясък и го понесе гневно към друго джудже върху грифон. Ездачът Уайлдхамър изрева, но не победоносно, а от болка, когато кожата му буквално се излющи от костите му. Това бе музика за ушите на Нер’зул. Грифонът нямаше по-добър късмет. Перата му се разхвърчаха и към вихъра се присъединиха капки кръв. Секунди по-късно върху горския килим останаха само две купчини блестяща плът.
Но Нер’зул само загряваше. Той махна с лявата си ръка и скални късове, големи колкото главата му, изригнаха, изстрелвайки се в небето, сякаш самата земя ги бе засилила натам. Нер’зул се насочи към останалите джуджета Уайлдхамър. Още и още камъни се изстрелваха от земята, а грифоните и ездачите им се опитваха да избегнат ударите от неочаквано съживените скали. Нападението над орките приключи, когато джуджетата се принудиха да се защитават от тази нова заплаха. Нер’зул се обърна към Горфийнд с леко надменна усмивка. Рицарят на смъртта изглеждаше изненадан, но бързо се съвзе.
— Много добре — призна Горфийнд. — А сега ми позволи да се включа и аз.
Той огледа формите, кръжащи в небето, и за миг остана неподвижен с присвити очи.
— Ето там — каза накрая той, посочвайки към едно от джуджетата. — Този съм го виждал и преди, по време на Втората война. Той е водачът им.
Горфийнд се изправи и вдигна високо ръце. Те започнаха да блестят с пулсираща зелена светлина, а после енергията се изстреля нагоре и удари ездача и грифона му. Грифонът изграчи от болка и започна рязко да пада, с плътно присвити криле. В същото време ездачът му се олюля и се прекатури от седлото. Полуптицата успя да овладее болката си и разпери криле точно навреме, за да спре смъртоносното си падане и тромаво да се понесе във въздуха. После отново размаха криле, издигна се над дърветата и потъна в сенките. Ездачът му обаче нямаше късмет. Джуджето се сгромоляса на земята и остана неподвижно.
Горфийнд вече се бе втурнал към тялото, а Килрог и Нер’зул го последваха. Това бе първото джудже, което Нер’зул виждаше толкова отблизо. Той огледа дребната фигура и се изуми от мускулестата му форма, грубите черти, дългата сплетена брада и татуировките, които покриваха по-голямата част от плътта му. Джуджето Уайлдхамър кървеше от няколко по-дълбоки рани, но гърдите му равномерно се вдигаха и спадаха.
— Чудесно — възкликна Килрог и извади кожена връв от торбичката си. Той завърза ръцете на джуджето зад гърба му, а после и краката му. — Сега вече си имаме пленник.
После изправи вързаното джудже на крака и изрева:
— Изчезвайте, крилати гадини, или ще заколим и изядем водача ви пред очите ви!
Джуджетата Уайлдхамър явно решиха, че им стига толкова. Грифоните изграчиха, стиснаха човки и се издигнаха над дърветата, скривайки се от поглед. Остана само пленникът на Килрог. Но нямаше време за губене.
— Трябва да преценим загубите си — заяви Килрог, след като се увери, че джуджетата са си отишли. — А също и да изпратим разузнавачи, които да проучат останалата част от армията на Алианса.
Нер’зул кимна.
— Погрижи се за това — каза разсеяно той.
По-скоро щеше да умре, отколкото да си признае, че дори той самият бе изненадан от силата си. Тя бе дошла толкова лесно… и бе толкова мощна. И доведе до такива изумителни резултати. Чувството бе… прекрасно.
— Изгубихме четвърт от хората си — докладва Килрог малко по-късно, пристъпвайки към Нер’зул, който чакаше до едно по-голямо дърво. — Тези джуджета знаят как да атакуват бързо и ефективно и използват прикритието на дърветата.
Нер’зул долови гневното чувство на уважение в тона на по-стария вожд. Килрог бе изключителен стратег и можеше да оцени добрата тактика, дори и да бе вражеската. После Горфийнд се присъедини към тях.
— Останалата част от армията продължава да ни настига — потвърди той. — Явно са изпратили джуджетата да ни забавят.
Рицарят на смъртта се озъби към пленника, който лежеше на земята близо до краката на Нер’зул. Той бе изпъшкал няколко пъти, но все още лежеше в безсъзнание.