Воините около тях започнаха да ликуват и да викат имената на Нер’зул, Ворпил и Блекхарт, както и „Ордата“ толкова силно, че разтърсиха стените около тях. Нер’зул се усмихна. Очевидно бе прав да дойде тук, в Окиндун. С тези нови съюзници със сигурност щеше да достигне до Черния храм.
Двадесет
Данат удари юмрук в отворената си длан.
— Хванахме ги! — извика той. — Остава само да ги довършим!
— Да, но не сега — отвърна Талресар.
Един от рейнджърите на Алериа по някакъв начин бе възприел ролята на съветник на Данат в преследването им на Ордата и, въпреки сдържания му характер, Данат го харесваше. Освен това елфът доста често се бе оказвал прав.
— Трябва да изчакаме до сутринта.
— Дотогава ще са се окопали — възпротиви се Данат и изгледа гневно слабия рейнджър с червеникавокафява коса, а после отправи поглед към обсипаната с кости земя, където се издигаха величествените руини. — Ако атакуваме сега, ще можем да ги елиминираме, преди да успеят да изградят защита!
— Огледай се само — настоя Талресар. — Ти може да си готов за битка, но хората ти не са. Смрачава се и те са уморени. Да не би да предпочиташ да ги изпратиш в мрака под земята, където ще бъдат слепи за опасността и прекалено уморени да се защитават при неизбежната засада.
Данат обърна гневното си, загрижено лице към елфа.
— Те убиха Кърдран!
Тази новина бе разтърсила цялата група, която вече бе изтощена от бързото темпо, което Данат им бе наложил. Когато джуджетата Уайлдхамър се върнаха, без да крият сълзите си за падналите си другари, сред които бе и любимият им водач, самият Данат се принуди да извърне поглед. Той бе изгубил толкова много, а сега и прямото, весело джудже… Колко още трябваше да загинат, преди да се отърват от тези проклети зеленокожи?
— Разбирам те — каза тихо Талресар. — Но няма да почетеш духа му, ако изпратиш изтощените си хора да отмъстят за смъртта му. Те просто ще се присъединят към него.
Данат се намръщи, но знаеше, че елфът е прав. Командирът осъзнаваше, че не бе спрял да пришпорва хората си през целия път от оркската цитадела, за да хване Нер’зул в гората навреме. А сега, каква ирония на съдбата, точно когато постигнаха целта си, бяха твърде уморени да продължат напред.
— Една нощ — каза накрая той. — Ще починем една нощ и на сутринта ще атакуваме.
— Мъдро решение — съгласи се Талресар и, както обикновено, Данат не можа да разбере дали елфът бе искрен или саркастичен. И отново както винаги, той реши да игнорира тона му и просто да приеме думите му.
— Предай на всички да издигнат лагер и да си починат — инструктира го Данат. — Ще нападнем призори.
После слезе от уморения си и прежаднял кон и го поведе към реката. Данат плисна вода по напрашеното си запотено лице и също отпи дълбоко, а след това се върна и буквално се строполи в палатката си.
Събуди се след няколко часа и с изненада забеляза не само още палатки, но и няколко високи колони, които ограждаха едно широко четвъртито място.
— Какво е всичко това? — попита той Херик, един от сержантите. — Ще останем тук само тази нощ.
Херик сви рамене.
— Някои от мъжете споменаха, че няма да е зле да издигнем укрепление — обясни той. — Затова започнаха да го маркират с тези колони. Не видях нищо лошо в това и се съгласих. Стана бързо, елфите помогнаха.
— Реших, че това би бил добър знак на почит към саможертвата на нашите другари джуджетата — каза Талресар, който пристъпи от сянката на близкото дърво. — Все пак сме съюзници. Как по-добре да го докажем, ако не със съвместен строеж на укрепление?
Данат се вторачи в елфа.
— Точно ти ми обясняваше колко са изморени хората! А сега, вместо да си почиват, те секат дървета и правят подпори?
Талресар се усмихна.
— Само няколко, а и с много ръце работата е лека. Погледни резултатите.
Данат се обърна в посоката, която елфът му посочи. Джуджета, човеци и елфи стояха и разговаряха тихо. Те все още изглеждаха уморени, но по лицата им имаше усмивки. По едно време един от хората на Данат потупа по рамото един елф и едно джудже…
— Воините ти бяха прави. Това не само има стратегическа стойност, но е и единственото място на този свят, което не е червено и безжизнено. Гората поне е все още жива. Ако някой ден се върнем тук и довършим това, което започнахме днес, ще наречем мястото Алерийска крепост. Честно е — орките унищожиха голяма част от Куел’Талас и в замяна на това ние ще завладеем това единствено зелено място в този изоставен свят. Ако не, тези стълбове ще останат да напомнят за това, че Алианса е идвал в тази гора.