Данат усети как го побиват тръпки.
— Орките… са затрили цяла цивилизация? — той вдигна очи към Талресар. — Явно Ордата е загряла, преди да дойде в Азерот.
— Явно. Само че Азерот не им се даде така, както Дренор. Ние сме по-силни.
— Или имаме по-голям късмет — Данат поклати глава. — Цяла цивилизация на мирен народ. Какъв срам. — Той се обърна към съществото аракоа. — Кажи ми още. Твърдиш, че дренаите са били миролюбиви и силни, а орките отначало са били примитивни. Как така са успели да надвият тези дренаи?
— Орки… — Гризик търсеше правилните думи. — Всички орки събрали заедно. Вече не отделно.
— Орките наистина имат различни кланове — обади се Талресар. — Явно невинаги са били обединени и ръководени като Орда.
— Дълги Уши прав! — изчурулика развълнувано Гризик.
При всякакви други обстоятелства Данат щеше да се засмее на обидения поглед, който Талресар хвърли към съществото.
— Орки несъюзени. Те стана силни, зли. Кожа стана… от такава — той посочи кафявите си пера — сега такава — и после посочи зелените.
— Кожата им е променила цвета си? От кафява на зелена? — каза Данат и повдигна вежда.
— Да! После зелени орки атакува и убива дренаи. Аракоа мисли ние следващи! — той посочи към огромните руини, които едва се виждаха през дърветата. — Окиндун. Там спи мъртви дренаи. Там свещено. Повечето… — Той потупа земята.
— По-голямата част е под земята? — попита Данат.
Гризик кимна.
— Извива под земята, да. Сега всички мъртви.
На Данат му хрумна нещо.
— Ти бил ли си там? В този Окиндун? В тези тунели?
Гризик кимна ентусиазирано.
— Знаеш ли накъде водят? — попита Данат.
Гризик кимна.
— Бил долу, долу много пъти. Но… защо иска отиде там?
— Аз съм Данат Тролбейн от Алианса — отвърна Данат. — Ние преследваме оркската Орда от нашия свят и искаме да ги нападнем сутринта, да ги елиминираме и да унищожим веднъж завинаги заплахата им. Те се крият в онези тунели. Трябва да ги открием. Бихме… се радвали да ни помогнеш.
Талресар го изгледа с негодувание, но Данат не му обърна внимание. Гризик изглеждаше достатъчно безобиден, а и явно също мразеше Ордата. А Данат предпочиташе да предотврати загубването им в лабиринта на града на мъртвите.
— Гриз… Аз знае как влезе там. Знае път, който дори орки там, не знае. — Той се наведе напред. — Аз знае къде орки живее и откъде мине нови орки.
Данат и Талресар отново се спогледаха.
— Това е невероятно полезна информация — каза Данат. — Ние ще…
— У-ха! — Съществото аракоа развълнувано скочи на крака и се вторачи в грифоните, които бяха накацали по дърветата. Те бяха впили нокти в клоните и спяха, скрили глави под едно крило. Гризик се спусна към тях.
— Каква красота! — прошепна той и погали най-близкия грифон по рамото.
Звярът леко потрепна, но не се събуди. Данат забеляза, че ръцете на Гризик имаха по-скоро птичи пръсти, но докосваха нежно перата на грифона.
— Ей, ти! К’во прайш там? — извика един от ездачите Уайлдхамър и се втурна към Гризик.
— Спокойно, Фергън — провикна се Данат, преди джуджето да се нахвърли върху техния потенциален нов водач. — Това са грифони от нашия свят — обясни той на Гризик. — Всеки грифон си има ездач — джудже Уайлдхамър, като Фергън.
Гризик бе стигнал до последния грифон — величествено животно, което трепереше като че от студ, въпреки топлата нощ.
— Тя тъгува — каза той и погали грифона по гърба и рамото.
— Т’ва е Скай’рий — каза Фергън, с по-сърдит от обичайното глас. — Тя бе грифонът на Кърдран.
Гризик потрака с клюн и наклони глава, поглеждайки към Данат.
— Ездачът на Скай’рий — Кърдран, бе водачът на Уайлдхамър — обясни Данат. — Той… падна в днешната битка.
Гризик кимна.
— А-а! Пленник. Аз видя него.
— Пленник? — възкликна Данат.
— Орки води пленник в Окиндун. Прилича него — птицечовекът посочи към Фергън. — Червена козина на брада. Синя боя на кожа. Много силен глас.
Данат се развълнува. Кърдран е жив? Той се обърна към Талресар.
— Трябва да го спасим.
— Джуджето знаеше рисковете — отвърна хладно рейнджърът. — А мисията стои над личните чувства.