Но Данат поклати глава.
— Кърдран е един от най-доверените лейтенанти на Туралиън. Фактът, че е жив, означава, че Ордата подозира, че той притежава важна информация за силите ни… ако успеят да го пречупят. Трябва да го измъкнем от там, преди това да се случи. А този… аракоа може да ни отведе при него.
Талресар въздъхна.
— Гризик, със сигурност ще се изложиш на опасност, ако ни помогнеш. Защо ти е да го правиш?
— Отговор лесен. Вие против Орда — отвърна Гризик и щракна решително с клюн. — Аз също мрази Орда за това, което направи на аракоа, на този свят.
Данат отмести поглед от Гризик към Талресар. Рейнджърът кимна. Това бе най-добрият им шанс… и, ако Гризик все пак се опиташе да ги предаде, щеше да си плати, и то бързо.
— Да действаме тогава — каза той.
Докато Гризик успя да начертае прост план на Окиндун и тунелите, както и да им обясни всичко на общия език, с който се справяше все по-добре, Данат се отказа от идеята да поведе само малък спасителен отряд за Кърдран. Вместо това, предложи един по-добър план.
И сега той крачеше в един дълъг мрачен тунел, само с факла в ръка. Гризик вървеше може би десетина крачки пред него, а Талресар бе между тях — нито аракоа, нито елфът се нуждаеха от светлина тук. А след Данат се движеше половината армия на Алианса.
— Тунели широки — десет хора на Алианс може мине — беше им казал Гризик. — Тунели високи. Даже огри само леко наведе! Дренаи добре построили. Експлозия унищожила център, не стигне до външни тунели. Те още чисти, сухи и здрави.
Това бе убедило Данат, особено след като Релиън бе отишъл с Гризик и се бе върнал да потвърди думите на птицечовека.
— Прилича на дълга зала в дворец — докладва рейнджърът. — Точно както ни каза той, а и не забелязах никакво друго движение, нямаше дори дребни гризачи.
— Ще се разделим на две — бе решил Данат. — Половината от силите ни ще ме последват в тунелите до Окиндун. Другата половина ще атакува челно. Ще се промъкне през руините и ще отвлече вниманието на Ордата, докато ние се появим в гръб. Щом заемем позиция, ще атакуваме и ще ги приклещим между двете редици.
А сега, по-малко от час след като влязоха в тунела, Гризик спря и посочи към широката врата пред себе си.
— След това стълби — каза аракоа. — Води до сърце на Окиндун.
Данат се намръщи, спомняйки си лабиринта, който аракоа им беше начертал.
— Но ти не знаеш къде точно ще бъде Ордата, нито къде може да е отвела пленника? — попита отново той.
За съжаление, птицечовекът за пореден път повтори отговора си.
— Знае път до Окиндун. Но не много повече — за миг сянката на качулката му хвърли страховита сянка върху острото му лице. — Мои хора… не добре дошли тук. Дренаи почита мъртви, не обича натрапници. Аз идва, гледа малко… учи малко. Само малко.
Данат кимна. Той знаеше, че би било прекалено много да иска аракоа да ги отведе право при Кърдран, но все пак не му се харесваше идеята да се лута без посока из дългите тунели, докато Ордата се готви за засада. Гризик се протегна към вратата… и отскочи назад, изщраквайки изненадано с клюн. Вдигна ноктести ръце и приклекна, а вратата изскърца леко и се отвори. Данат вдигна щит и меч… и спря, вторачвайки се във фигурата, която се появи на вече отворената врата.
Двадесет и едно
Не беше орк. Беше напълно непозната за Данат раса. Фигурата беше висока и широкоплещеста, с бледосиня кожа, която почти блестеше на слабата светлина на факлата. Изражението му бе сериозно и благородно, подобно на елф, но малко по-грубо. Имаше по-малки заострени уши и широки извити очи. Редица ръбести плочи покриваха горната част от главата му, достигайки точно до строгото чело, а от челюстта му, от двете страни на малката гъста брада излизаха дебели камшичета. Сребърна коса покриваше главата и падаше надолу зад раменете на странника, който бе облечен в пищна брокатена, но доста овехтяла роба, а в ръката си държеше дълъг, богато украсен жезъл. Под изтъркания ръб на робата му се подаваха крака, завършващи с копита, а Данат забеляза, че някъде отзад се движи нещо, което явно бе опашка.
Фигурата проговори с дълбок, спокоен глас, изправи жезъла пред себе си и върхът му заблестя с бледовиолетова светлина, която се отрази в очите му. Тези очи се насочиха към Гризик, който се криеше зад Данат, и леко се присвиха. Той отново заговори, този път по-гневно и Гризик му отговори на същия език.