Студеният ужас бе изместен от странно чувство на мир. Данат примигна. Той отново погледна към духа и с изненада забеляза, че очите му бяха от чисто злато, а от челото му също се излъчва златиста светлина.
— Дълбоко сме ви задължени — успя да отвърне Данат.
Не му бе лесно нито да изрече думите си, нито да откъсне поглед от фигурата пред себе си. Тогава той се замисли дали това бе имал предвид Туралиън, когато му говореше за величието на свещената Светлина, защото Боулестраан и армията му от духове вече изобщо не изглеждаха толкова ужасяващи. Те бяха величествени, златни, блестящи и красиви. Данат осъзна, че току-що е бил подложен на изпитание и с облекчение забеляза как дренайските духове вече кръжат закрилнически около воините му. Той бързо разклати глава да се съвземе и намести щита си. Извади меча си и стисна здраво увитата му с кожа дръжка. И погледна към Талресар и Релиън.
— Щом излезем, оставате с мен — каза им той. — Трябва да открием Кърдран — после се обърна към хората си. — Орките са зад тази врата. Те не подозират, че сме тук и вероятно очакват атаката ни на зазоряване, след няколко часа. Имаме шанс да ги хванем неподготвени — да се възползваме максимално от него. Щом преминете през тази врата, убийте всеки орк, който ви се изпречи насреща. Крещете, викайте и ритайте каквото ви попадне. Трябва да ги объркаме, да ги накараме да се паникьосат и чудят колко са противниците им и къде са. Така ще бъдат по-лесни мишени.
Войниците кимнаха и вдигнаха юмруци в знак на безмълвен поздрав. Данат също вдигна юмрук. После се обърна към вратата, приготви се и даде знак на Немураан да я отвори. Окенаят хвана дръжката и с изненадваща сила отвори рязко вратата, а ударът на камък в камък отекна като гръм в затвореното пространство сред руините.
— За Синовете на Лотар! — извика Данат и се втурна през вратата.
Вратата водеше към средно голям тунел, където се намираха около дузина орки — някои от тях спяха или дремеха, а други поправяха оръжията си. Когато Данат нахлу при тях, те се сепнаха и вдигнаха погледи. Някои успяха да се изправят и да се пресегнат към оръжията си. Но бяха прекалено бавни. Първият удар на Данат разряза гърлото на един орк, който тъкмо понечваше да подаде сигнал за тревога. Командирът продължи да размахва оръжие, поряза челото на друг, а след това, докато оркът поклащаше глава да проясни погледа си, Данат прониза сърцето му.
Неколцина от хората му вече го бяха последвали. А сега започнаха да прииждат и блестящите златни мъртви — неумолими и величествени, със своите спектрални, но смъртоносни оръжия. При тази гледка орките се паникьосаха, зареваха от ужас и много от тях захвърлиха оръжията си и изпопадаха на земята. И там си и останаха. Повечето орки още не бяха успели да се въоръжат.
— Тръгвайте! — извика Данат към хората си, след като елиминира първите няколко орки. — Тръгвайте! Убивайте всеки, когото видите! — после се обърна към Боулестраан: — Изпрати воините си с тях!
Дренайският командир кимна. Воините-духове вече бяха започнали да се разпределят към хората на Данат.
— Немураан… заведи ме при пленника им!
Окенаят кимна и отвори вратата в далечната стена, повеждайки Данат и двамата рейнджъри към един по-къс и тесен коридор. Гризик също ги последва. Коридорът ги изведе до една по-широка зала, където още орки седяха, ядяха или спяха. За щастие, и двамата рейнджъри бяха приготвили лъковете си. От изящните им ръце излетяха стрели, които повалиха няколко орки, преди дори да се усетят, че не са сами. После Данат се спусна сред тях, посичайки с меча си всички подред, а виковете и крясъците на жертвите му се сляха с шума, който се вдигаше от съседната зала… където хората му вършеха същите страшни неща.
Гризик също не бездействаше. Птицечовекът се стрелна напред в един странно полегат скок, който го отнесе безшумно зад няколко орки. Дългите нокти на изпънатите му напред ръце прерязаха гърлото на един орк с един-единствен замах. Втори орк се обърна и вдигна високо секирата си, но аракоа се наведе рязко, избегна тромавия замах и се извъртя напред. Бързо изкълва очите на орка, а след това преряза и гърлото му. Какъвто и да бе този аракоа, помисли си Данат, виждайки бързото му, безшумно клане, със сигурно не беше пацифист.
— Оттук! — извика Немураан, след като последните защитници на тази вече окървавена зала бяха повалени, и посочи към следващата врата.
Окенаят не бе атакувал директно нито един орк, но самото му присъствие и светлината на жезъла му явно по някакъв начин объркваха орките и ги правеха по-лесни мишени. Новата врата се отвори към една по-малка стая. Половината от помещението беше заето от странна дървена рамка, наподобяваща маса с изправени напречни греди. И към тези греди бе завързана една дребна, мускулеста фигура. Около нея имаше локва кръв, и още толкова засъхваше върху кожата му. Той бе увиснал на въжетата, с които бе вързан, и Данат, колкото и изпечен воин да беше, за миг се стъписа от ужас, виждайки какви жестокости е преживял другарят му.