Само един тежко брониран орк се подпираше на близката стена, а до него бе подпрян боздуган с шипове — явно единствената охрана на пленника. Когато Данат нахлу в стаята, той се изправи с изненада, а очите му се разшириха, когато елфите изстреляха две стрели в гърдите му. Трета стрела се заби точно между очите му и оркът се строполи, преди дори да успее да промълви нещо.
Данат вече се бе заел да развързва въжетата, на които висеше другарят му.
— Кърдран! — извика той, сграбчвайки тялото му. — Кърдран!
Талресар промърмори нещо на музикалния си език, но също пребледня, докато помагаше на Данат да положат джуджето върху масата. Данат стоеше в пълен шок. И двете ръце на Кърдран се изкривяваха по неестествен начин, а белезите и раните по мускулестото му тяло сякаш бяха повече от татуировките му. Ръцете и краката му бяха напълно потрошени, като че са били блъскани с боздуган, а единственият знак, че е още жив, бе слабото повдигане и спадане на гърдите му. Джуджето наподобяваше на нещо, което може да се види само в кланица. Какво му бяха причинили орките?
— О, Светлина… Дори не знам откъде да започна — промълви Данат с дрезгав глас, взирайки се в кървавото, потрошено тяло.
— Аз знам… ако ми позволите.
Данат изведнъж се съвзе. Немураан се бе приближил, а жезълът му блестеше ярко.
— Аз съм жрец. Ще направя всичко по силите си да го излекувам. Но трябва да знаете… връзката на духа на другаря ви с живота е слаба. Мога да опитам да го излекувам или да облекча прехода му. Ако предпочитате да го оставите да премине…
— Не! — извика Данат. — Прекалено много преминаха пред очите ми… моля те. Ако можеш да го излекуваш, направи го.
Данат и Талресар отстъпиха назад, а дренаят протегна ръка. Постави я върху окървавената глава на Кърдран, а с другата ръка вдигна жезъла си. Окенаят затвори очи и започна молитвата си. Данат леко потръпна, когато около тялото на Немураан се появи чисто и нежно сияние. Той не разбираше думите, но звукът им успокои сърцето му. Сиянието се усили около ръката на дреная, която бе поставена върху челото на Кърдран. То продължи да се усилва, докато накрая стана толкова ярко, че Данат се принуди да затвори очи. Той и преди бе виждал такова нещо. Това същество от друг свят, този дренаи, толкова странен на вид… владееше Светлината също като Туралиън.
Леко изпъшкване накара Данат да отвори очи.
— А? К’во? — измърмори Кърдран и замята глава наляво-надясно. — Дайте да ви видя, зеленокожи твари! — Той отвори очи и се вторачи право в синята фигура, надвесена над него.
— Всичко е наред — увери го Данат, преди джуджето да започне да се противи, и постави ръка върху рамото му.
Немураан отстъпи назад, сиянието около него започна да отслабва и той се усмихна.
— Той е… ще се…?
— Направих всичко по силите си. Излекуван е… до голяма степен. Но не всички белези ще могат да бъдат изтрити, нито пък всичко счупено ще бъде като преди.
— Кой е счупен? — изсумтя Кърдран, изправи се бавно, размърда ръце и крака и попипа тялото си. — Ух! Не знаех, че имам толко’а мно’о кръв — после вдигна поглед към Данат. — А-а, Данат, момко! — възкликна той, осъзнавайки кой стои до него, и на широкото му лице грейна усмивка. — Ти си тука, а? Крайно време беше! Не бери грижи… тия твари не можа’а да измъкнат ни една дума от мен. Донесе ли ми чукчето?
— Той трябва да си почива — намеси се дренаят.
— Да бе! Почивката е за мъртвите — изръмжа Кърдран.
— Понякога не е дори за тях — отвърна тихо Талресар, поглеждайки към Немураан.
— Той е воин Уайлдхамър — каза Данат на жреца, давайки му най-доброто обяснение, което можа да измисли. — Донесох го, Кърдран. Ето.
Чукът му бе при Скай’рий, когато грифонът се завърна, а Данат бе достатъчно прозорлив да го вземе със себе си. Той подаде оръжието на джуджето и не успя да сдържи усмивката си, когато Кърдран хвана масивния чук и го вдигна високо… въпреки че сега движенията му бяха малко по-бавни и сковани от преди.