— Напъни се, Евелин. Много е важно да разберем коя е тази жена — подкани я Лусия.
— Госпожица Катрин. Катрин Браун… — промълви най-сетне момичето.
Евелин
На 22 март през споменатата вече 2008 година, във Велика събота, пет седмици след смъртта на Грегорио Ортега, дойде ред и на неговия брат и неговата сестра. Отмъстителите използваха, че бабата беше отишла в църквата да подреди цветята за Великденската неделна служба, и нахълтаха в колибата посред бял ден. Бяха четирима, лесно разпознаваеми по татуировките, арогантността и двата ревящи мотоциклета, с които пристигнаха в Монха Бланка дел Вале, откроявайки се отчетливо в това село, където хората се движеха пеш или на велосипед. Задържаха се само осемнайсет минути в къщурката — те им бяха напълно достатъчни. Дори и съседите да ги бяха видели, никой не се намеси, а и по-късно никой не пожела да свидетелства. Обстоятелството, че извършиха деянието си точно в Страстната седмица, свято време за пост и покаяние, щеше да се коментира в продължение на години като непростим грях.
Консепсион Монтоя се върна у дома си около един часа, когато слънцето яростно прежуряше и дори дребните птички какаду се бяха смълчали между клоните. Не се изненада от тишината, нито от това, че улиците бяха пусти — беше време за сиеста и тези, които не си почиваха, вероятно бяха заети с приготовленията за процесията на Възкресение Христово и тържествената света литургия, която отец Бенито щеше да отслужи на другия ден с бял пояс и лилав фелон вместо с износените си джинси и овехтял тъкан епитрахил с бродерия от Чичикастенанго[6], които използваше през останалата част на годината. Заслепена от светлината на улицата, възрастната жена се забави няколко секунди, докато свикнат очите й с полумрака вътре; чак тогава видя Андрес свит до вратата като почиващо си куче. „К’во ти има, сине?“, успя да попита, преди да види тъмната локва на пода и разреза на врата. Дрезгав вой се надигна от нозете й, разкъсвайки я цялата. Приклекна и взе да го вика: „Андрес, Андресито“, и тогава като в мълниеносен проблясък си спомни за Евелин. Лежеше просната в другия край на стаята, с разголено слабо тяло и с кръв по лицето, кръв по краката, кръв по съдраната памучна рокля. Бабата се довлече до нея, умолявайки Господ, стенейки да не й я отнема, да има милост. Хвана внучката си за раменете и я разтърси, забеляза, че едната й ръка е увиснала изкривена до неузнаваемост, потърси някакъв признак на живот и като не намери такъв, излезе пред вратата, призовавайки Богородица със страховити викове.
Първа дотича една съседка, а след нея се завтекоха една по една и други жени. Няколко се спуснаха към обезумялата Консепсион, а други установиха, че нищо не можеше да се направи за Андрес, но Евелин още дишаше. Изпратиха някакво момче с колело да иде в полицията и захванаха с мъка да съживяват Евелин, без да я вдигат заради изкълчената ръка и защото кървеше от устата и отдолу.
Отец Бенито пристигна с камионетката си преди полицията. Завари къщата пълна с хора, които обсъждаха и се опитваха да помогнат някак. Бяха положили тялото на Андрес на масата, бяха наместили главата му и увили прерязания врат с шал, бяха го измили с мокри кърпи и търсеха риза, за да му придадат по-приемлив вид, а в това време други жени слагаха компреси със студена вода на Евелин и се мъчеха да утешат Консепсион. Свещеникът разбра, че вече беше късно да бъдат съхранени доказателствата, пипани и стъпкани от всички тези добронамерени съседи, но от друга страна това нямаше голямо значение, като се има предвид небрежността на полицията. Вероятно властите нямаше изобщо да се заинтересуват от това бедно семейство. При появата на отчето хората се отдръпнаха с уважение и надежда, сякаш божествените сили, които той представляваше, можеха да отменят трагедията. Само за една секунда отец Бенито прецени състоянието на Евелин. Уви ръката й в кърпа и нареди да сложат дюшек в камионетката му, а на жените заръча да подпъхнат едно одеяло под момичето; четирима души я вдигнаха на ръце и я поставиха да легне върху дюшека. Нареди на Консепсион да го придружи, а на останалите да чакат на място полицаите, ако изобщо дойдеха.
Бабата и две жени тръгнаха със свещеника към клиниката на мисионерите евангелисти, разположена на единайсет километра разстояние, където винаги имаше един или двама лекари на смяна, тъй като обслужваше няколко села в околността. За пръв път в живота си отец Бенито, който беше истинска фурия на волана, караше внимателно, защото при всяка дупка и завой на пътя Евелин стенеше. Когато стигнаха, я пренесоха от камионетката в болницата върху одеялото като в хамак и я поставиха върху носилка. Прие я лекарка на име Нурия Кастел, която се оказа каталонка и агностичка, както по-късно установи отец Бенито. Нищо евангелистко нямаше в нея. Кърпата беше паднала от дясната ръка на Евелин; съдейки по нараняванията, вероятно имаше счупени ребра, но рентгеновите снимки щяха да покажат, каза докторката. Беше получила също удари по лицето и може би мозъчни контузии. Беше в съзнание и отваряше очи, но мълвеше несвързано, не разпознаваше баба си, нито се ориентираше къде е.
6
Чичикастенанго е град в западната част на Гватемала, разположен на около 2000 м надморска височина и известен с традиционната култура на индианците от племето к’иче, принадлежащи към етническото семейство на маите. — Б. пр.