Така, след като настани Мария Инес и детето й в автобуса, Берто Кабрера натовари клиентите си на фургонетката и тръгна с тях към Тамаулипас. Разказа им, че в предишно пътуване го нападнали на вратата на някакъв хотел двама типове в костюми и вратовръзки с вид на чиновници, които му отнесли парите и мобилния телефон. Оттогава внимавал с този вид хотели, където често отсядали койоти и пътници, защото миграционните власти, федералната полиция и детективите ги държали на прицел.
Пренощуваха в дома на познат на Кабрера, наблъскани плътно един до друг на пода върху одеялата, които носеха във фургонетката. На другата сутрин тръгнаха към Нуево Ларедо, последния етап в Мексико, и след няколко часа вече стояха на площад „Идалго“ в самия център на града заедно със стотици мигранти от Мексико и Централна Америка и с всякакви трафиканти, предлагащи услугите си. Девет организирани групи от контрабандисти действали в Нуево Ларедо и всяка една се състояла от над стотина гангстери. Имали ужасна слава — крадели, изнасилвали, а някои били свързани с разбойнически банди или със сутеньори, им обясни.
— Не са хора почтени като мен. За времето, откак съм в тоя занаят, никой не е могъл лоша дума да каже за мен. Аз пазя честта си, отговорен съм — каза им Кабрера.
Купиха карти, за да се обадят по телефона, и съобщиха на семействата си, че са на границата. Евелин се обади на отец Бенито, но толкова пелтечеше, че Кабрера й взе слушалката.
— Девойчето е добре, не се тревожете, казва, че праща поздрави на баба си. Скоро ще се прехвърлим от другата страна. Направете ми тази услуга да се обадите на майка й и да й заръчате да е готова — му каза.
Заведе ги да хапнат такос и буритос[10] на улична сергия и оттам в църквата на Сан Хосе, за да изпълни обещанието си към отец Лео. Обясни им, че свещеникът бил толкова свят човек, колкото и Олга Санчес, не спял, защото денем и нощем подпомагал безконечната върволица от мигранти и други нуждаещи се с вода, храна, първа помощ, телефон и духовна утеха, която им предоставял под формата на поучителни разкази и истории, съчинени на момента. При всяко свое пътуване Берто Кабрера се отбивал в епархийската църква, за да дари пет процента от това, което получавал от клиентите след приспадане на разходите, и в замяна да получел благословията на отеца и няколко молитви за благото на пътниците му; това било нещо като трудова осигуровка, такса, която плащал на небесата за това, че го закриляли, обясняваше през смях. Разбира се, освен това плащал своя дял и на най-страховитите главорези от „Сетас“[11], за да се подсигури, че нямало да отвлекат клиентите му. В случай че това се случело, „Сетас“ взимали откуп на глава, който близките на отвлечения трябвало да изплатят, за да бъде запазен животът му.
Експрес „Отвличане“, така го знаели всички. Разчитайки на молитвите на светеца и плащайки на „Сетас“, Кабрера бил горе-долу спокоен. Така си вървели нещата открай време.
Завариха свещеника бос със запретнати крачоли и мърлява тениска да сортира здрави плодове и зеленчуци от кашони с презряла стока, която му даряваха от пазара. Голяма локва от плодов сок на земята привличаше мухите със сладникавия аромат на гнило. Отец Лео посрещна Кабрера благодарен за финансовия му принос и за това, че се бе нагърбил да убеди и други койоти да купуват тази великолепна осигуровка, подкрепяна от небесата.
Евелин и другарите й си свалиха маратонките, влязоха в локвата от разкашкани плодове и зеленчуци и помогнаха за спасяването на онези, които можеха да влязат в употреба в църковната кухня, а в това време свещеникът отиде да си почине малко на сянка и да осведоми приятеля си Кабрера за новите затруднения, измислени от янките, които освен с лампи за нощно гледане и апарати за засичане на телесна температура, бяха осеяли пустинята със сеизмични сензори, които регистрираха стъпките по земята. Обсъдиха последните събития — евфемизъм за нападения. Не ползваха също и термини като „банда“ или „нарко“. Трябваше да си мерят приказките.
От църквата в Сан Хосе Берто Кабрера ги заведе в един от лагерите край бреговете на Рио Гранде — окаяни селища от картон, брезент, дюшеци, скитащи кучета, плъхове и отпадъци, временен подслон за просяци, престъпници, наркомани и мигранти, които изчакваха там своя шанс. „Ще останем тук, докато настъпи моментът да рискуваме и да се прехвърлим отвъде“, им каза. Пътниците му се осмелиха да намекнат, че сделката била друга. Госпожата от хлебарницата в Гватемала им била обещала, че ще спят в хотели.
10
Такос и буритос са традиционни мексикански ястия, представляващи царевични питки с различен пълнеж. — Б. пр.
11
Мексиканска престъпна организация, считана от американското правителство за най-модерно оборудваната, най-безогледна и най-опасна, действаща в Мексико, отдавна надхвърлила традиционните сфери на действие като наркотрафик и сексуална експлоатация. — Б. пр.