Ричард бе ученолюбиво, стеснително момче с вечно боледуващ стомах. Това го избави от практикуване на грубите спортове в американските училища и го насочи неотклонно към академичния свят. Завърши политология и специализира в Бразилия, тъй като говореше португалски; през детството си беше прекарал много от ваканциите в Лисабон при баба си и дядо си по майчина линия. Докторската му работа беше върху маневрите на бразилската олигархия и нейните съюзници, довели до свалянето на левия президент Жоао Гуларт през 1964 година и до разрушаването на неговия политически и икономически модел. Гуларт беше лишен от власт подобно на много други правителства в южноамериканския континент преди и след Бразилия посредством военен преврат, подкрепян от Съединените щати в рамките на тяхната Доктрина за национална сигурност и борба с комунизма. Гуларт беше заместен от няколко последователни военни диктатури, в продължение на двайсет и една години, които установиха периоди на сурови репресии, на затвор за опозиционерите, цензура върху пресата и културата, на изтезания и изчезнали хора.
Гуларт почина през 1976 г. след повече от десет години изгнание в Уругвай и Аржентина. Официалната версия обясняваше смъртта му със сърдечен инфаркт, но сред хората се носеха слухове, че бил отровен от политическите си врагове, които се страхували да не се завърне от заточението си и да вдигне на бунт онеправданите. При липса на аутопсия подозренията бяха лишени от основание, но години по-късно те щяха да дадат повод на Ричард да интервюира Мария Тереза, вдовицата на Гуларт, която се бе завърнала в страната и се съгласи да го приеме за поредица от интервюта. Ричард се изправи срещу една дама, излъчваща превъзходството и увереността, които поражда красотата, когато е вродена. Вдовицата отговори на въпросите му, ала не можа да разсее съмненията му относно смъртта на своя съпруг. Тази жена, представител на един политически идеал и на една епоха, които вече бяха част от историята, породи у Ричард неизлечимо увлечение по Бразилия и хората й.
Ричард Боумастер пристигна там през 1985 година, малко преди да навърши двайсет и девет години. По онова време диктатурата се беше смекчила, бяха възстановени някои политически права, имаше програма за амнистия на обвинени в политически престъпления хора и цензурата беше поразхлабена. Нещо повече — правителството бе допуснало победата на опозицията в парламентарните избори през 1982 година.
Ричард преживя първите свободни избори. Народът изрази омразата си срещу военното управление и неговите привърженици, като даде гласа си за победата на кандидата на опозицията; ала по силата на лоша шега на историята той почина, преди да встъпи в длъжност. На неговия вицепрезидент Жозе Сарней, приближен до военните земевладелец, се падна задачата да открие „Новата република“ и да консолидира прехода към демокрация. Моментът беше вълнуващ за политически изследовател като Ричард. Страната беше изправена срещу много сериозни проблеми от всякакво естество — имаше най-голям външен дълг в света, беше парализирана от рецесия, икономическата власт бе концентрирана в малобройни ръце, а останалата част от нацията страдаше от инфлация, безработица, бедност и неравенство, които обричаха мнозина на непрестанна мизерия. Имаше премного материал за онова, което той желаеше да изследва, и за статиите, които възнамеряваше да публикува, но редом с тези интелектуални предизвикателства той изпита силно изкушение да се възползва максимално от младостта си в хедонистичната атмосфера, в която се озова.
Настани се в студентски апартамент в Рио де Жанейро, замени твърдия португалски акцент с мекия бразилски, научи се да пие кайпириня, националното питие, приготвено от кашаса[12] и лимон, която се разливаше като киселина за акумулатор в стомаха му, и се хвърли не без известна предпазливост във вихрения живот на града. Тъй като най-привлекателните момичета се намираха по плажовете и в танцувалните зали, той реши да плува и да се научи на танци. Дотогава не му се бе представяла необходимост да танцува. Някой му препоръча школата на Анита Фариня, където се записа да учи самба и други модерни ритми, ала гръбнакът му бе скован както на толкова бели мъже, а и също от страх да не му се смеят. Беше най-слабият ученик в школата, но усилието му бе възнаградено, защото там се запозна с единствената си любов.
Далечните африкански корени на Анита Фариня намираха израз в пищните форми на тялото й с тънка талия, здрави крака и закръглен ханш, който се полюшваше на всяка крачка без никакво кокетство от нейна страна. Тя носеше музиката и грацията в кръвта си. В школата й разцъфваше в цялото си великолепие нейната природа, но навън Анита беше скромно момиче, затворена, с безупречно поведение и силно привързана към голямото си и шумно семейство. Практикуваше без фанатизъм своята религия — смесица от католически и анимистични вярвания, подправени с митологичен култ към женски богини. От време на време присъстваше със сестрите си в церемонии на кандомбле — религията на африканските роби, която преди се бе ограничавала единствено сред чернокожите общности, но вече печелеше все повече привърженици и в кръговете на белокожите от средната класа. Анита имаше свой ориша[13], свой божествен водач в осъществяване на съдбата си и това беше Йемая, богинята на плодовитостта, живота и океаните. Бе обяснила тези неща на Ричард в онзи единствен път, когато я придружи на една от церемониите, и той прие всичко като на шега. Това езичество, както и толкова други привички у Анита, му се бе сторило екзотично и очарователно. Тя също се смя с него, защото вярваше наполовина, но винаги беше за предпочитане да се вярва във всичко, вместо да не се вярва в нищо, така рискуваше по-малко да разгневи боговете, в случай че те съществуваха.
12
Кашаса е силна алкохолна напитка, произведена от дестилацията на ферментирал сок от захарна тръстика. Използва се в различни тропически коктейли, най-известен от които е кайпириня. — Б. пр.
13
Ориша — духове създатели и покровители на различните стихии в религията кандомбле, които поддържат равновесието между небесата и живота на смъртните. Според вярванията при раждането си всеки човек се свързва с един или друг ориша, който е способен да се вселява в него и така той да проявява качества, присъщи на съответното божество. — Б. пр.