Беше на петдесет и една години и от него струеше жизненост на атлет. Беше най-привлекателният мъж, когото Лусия бе виждала, и събуди в нея мигновена и опустошителна страст, някаква първична и напираща топлина, която скоро щеше да се превърне във възхищение пред неговата личност и работата, която вършеше. Постоя няколко минути, загубила представа къде е, мъчейки се да се съсредоточи върху въпросите му, докато той чакаше изнервен, потропвайки с молив по бюрото. Изпълнена със страх да не намери някакъв предлог да я изгони, Лусия усети, че очите й се навлажняват, и му обясни, че е прекарала дълги години извън Чили и че има съвсем лична причина така упорито да изследва темата за хората в неизвестност, тъй като брат й е един от тях. Смутен от този обрат, адвокатът побутна към Лусия кутия с книжни салфетки и й предложи кафе. Тя си издуха носа засрамена, че не бе успяла да се овладее пред този мъж, който несъмнено беше видял много случаи като нейния.
Лола донесе нес кафе за нея и чай в торбичка за него. Докато подаваше кафето на Лусия, жената постави ръката си върху рамото й и я задържа там няколко секунди. Този неочакван жест на доброта отприщи нов пристъп на сълзи, който размекна Карлос.
Тогава можаха да разговарят. Лусия направи всичко, за да се забавят максимално дълго с консумацията на течността в поднесените чаши. Карлос разполагаше с данни, които би й било невъзможно да получи без негова помощ. В продължение на повече от три часа той отговаряше на въпросите й, като се опитваше да обясни необяснимото, и накрая, когато и двамата бяха напълно изтощени и навън бе паднала нощта, той й предложи достъп до материалите в своя архив. Лола отдавна си беше тръгнала, но Карлос каза на Лусия да дойде пак, за да получи от секретарката му желаните данни.
В ситуацията нямаше нищо романтично, ала адвокатът си даде сметка, че е впечатлил жената, и понеже тя му се стори привлекателна, реши да я изпрати до дома й, при все че по принцип се въздържаше да влиза в отношения с комплицирани жени, още по-малко плачливи. Стигаха му емоционалните травми покрай драмите, с които ежедневно се сблъскваше в своята работа. В апартамента на Лусия се съгласи да опита рецептата й за писко сауър[15]. Впоследствие често щеше да се шегува, че Лусия го замаяла с алкохол и очаровала с магия. Онази първа вечер премина в смътна замаяност от коктейла и в обща изненада от това как ли се бяха озовали заедно в леглото. На другия ден той си тръгна много рано, сбогувайки се с невинна целувка, и тя не получи повече никакви известия от него. Карлос нито й се обади, нито отвърна на нейните обаждания.
Три месеца по-късно Лусия Марас се яви в адвокатската кантора на Урсуа без предизвестие. Секретарката Лола, която беше на обичайното си място и чаткаше по машината със същото ожесточение като първия път, веднага я позна и я попита кога ще прегледа материалите в архива. Лусия не й каза, че Карлос беше игнорирал обажданията й, понеже предположи, че тя знаеше. Лола я покани в кабинета на началника си, поднесе й чаша нес кафе с кондензирано мляко и я помоли за търпение, тъй като той бил в съда, но след половин час адвокатът се появи с разкопчана яка и сако в ръка. Лусия го посрещна права и му съобщи без предисловия, че е бременна.
Остана с впечатлението, че той изобщо не си спомняше за нея, въпреки уверенията му, че не било така, че естествено, знаел коя е и пазел прекрасен спомен от онази нощ с писко сауър, но че забавената му реакция се дължала на изненадата. Когато тя му обясни, че това бе вероятно последната й възможност да стане майка, той сухо поиска да се направи ДНК тест. Лусия беше на път да си тръгне, решена да отгледа детето сама, но я спря споменът за собственото й детство без баща и се съгласи. Тестът неопровержимо доказа бащинството на Карлос и тогава неговото недоверие и раздразнение изчезнаха, отстъпвайки място на чистосърдечно въодушевление. Обяви, че ще се оженят, защото и за него това била последната възможност да преодолее своя ужас от брака, а освен това искал да стане баща, независимо че възрастта му повече подхождала като за дядо.
Лена прогнозира пред Лусия, че бракът щял да изтрае само няколко месеца поради разликата от петнайсет години във възрастта им и защото веднага след като се родяло детето, Карлос щял да избяга; заклет ерген като него не би понесъл някакво циврещо новородено. Лусия се подготви за подобна възможност с философско приемане на действителността. В Чили разводът не беше узаконен — това щеше да се случи чак през 2004 година, — но съществуваха заобиколим начини да бъде обявен един брак за нищожен с лъжесвидетели и услужливи съдии. Методът беше толкова широко разпространен и ефективен, че брачните двойки, които оставаха заедно до края на живота си, се брояха на пръсти. Предложи на бъдещия баща след раждането на детето да се разделят като приятели. Беше влюбена, но разбра, че ако Карлос се чувства като уловен в капан, щеше в крайна сметка да я намрази. Той категорично отхвърли подобно неморално според него решение и тя остана с надеждата, че с времето и след като свикнеше с близостта, той може би също щеше да я обикне. Постави си за цел на всяка цена да постигне това.