— Трябва да ги накараме да го свалят веднага. Има ли линия за сигнали за неподходящо съдържание? Трябва да докладваме това! — Марго грабва компютъра от мен. Натиска бутона „Докладвай за неуместно съдържание“. Разглежда коментарите по страницата, цялата кипи: — Хората са абсолютни откачалки! Може да се наложи да се обадим на адвокат. Няма да свалят това веднага.
— Не! — пищя аз. — Не искам татко да го види!
— Лара Джийн, това е сериозно. Не искаш от колежите да те намерят в Гугъл и да видят това видео, нали?! Или пък бъдещи работодатели…
— Гого! Караш ме да се чувствам още по-зле! — Грабвам телефона си. Питър. Той ще знае какво да се направи. Пет часът е, което означава, че още е на тренировка по лакрос. Дори не мога да му се обадя. Пиша съобщение.
Обади ми се. Спешно.
После чувам гласа на татко от стълбите.
— Тези картофи няма да се смачкат сами! Кой ще ми помогне?
О, господи! Сега трябва да седна на масата и да гледам татко в лицето, като знам, че онова видео съществува. Не, не, това не може да е моят живот.
Марго и Кити се споглеждат, после поглеждат към мен.
— Да не сте казали на татко! — съскам аз. — За теб говоря, Кити!
Тя ме гледа оскърбена.
— Знам кога да си държа устата затворена.
— Извинявай — измърморвам аз. Сърцето ми бумти толкова силно, че ме заболява главата. Дори не мога да мисля като хората.
На вечеря стомахът ми кипи и едва успявам да хапна от картофите. За щастие Марго и Кити поддържат разговора и не се налага да говоря. Просто бутам храната из чинията си и хвърлям крадешком хапки на Джейми Фокс-Пикъл под масата. Веднага щом всички приключват, хуквам горе и поглеждам телефона си. Още нищо от Питър. Но има съобщения от Крис и едно от Хейвън.
ОМГ това ти ли си??!
Не знам кое е момичето от видеото. Не се разпознавам. Аз не се виждам такава. Сякаш е някакъв друг човек, който няма нищо общо с мен. Аз не влизам в горещи вани с момчета, не седя в скутовете им и не ги целувам страстно, докато мократа ми нощница се лепи по тях. Но онази нощ бях аз. Видеото просто не показва цялата истина.
Все си повтарям, че всъщност в това видео не правим секс. Аз не съм гола. Просто впечатлението е, сякаш съм гола. Мога да мисля само за едно — че всички в училище са го видели, най-интимния и романтичен момент в живота ми. А и някой го е записал. Някой е бил там. Този спомен трябваше да е само мой и на Питър, но сега излиза, че някой е надничал от гората. Споменът вече не е само наш. Вече ми се струва неприличен. Определено изглежда така. Тогава се чувствах свободна и дръзка, може би дори секси. Не знам дали друг път съм се чувствала секси. А сега искам това да не се е случвало.
Лежа в леглото и се взирам в тавана, телефонът е до мен. Марго и Кити ми забраниха да гледам видеото. Опитаха се да ми вземат и телефона, но аз им казах, че ми трябва, защото Питър ще се обади. После пак погледнах видеото и вече имаше над сто коментара, нито един от които хубав.
Кити си играе с Джейми Фокс-Пикъл на пода, а Марго пише на отдела за връзка с клиенти на Инстаграм, когато Крис чука на прозореца ми. Марго отключва и Крис влиза вътре трепереща и с порозовели бузи.
— Тя добре ли е?
— Мисля, че е в шок — казва Кити.
— Не съм в шок — отвръщам. Но може и да съм. Може би това е шок. Странно, нереално чувство, сякаш съм изтръпнала, но всичките ми сетива са изострени.
Марго казва на Крис:
— Не можеш ли да влезеш през вратата като нормален човек?
— Никой не отвори. — Крис си сваля ботушите и сяда на пода до Кити. Гали Джейми и казва:
— Добре, първо на първо почти не си личи, че си ти. И второ — наистина е готино, така че няма от какво да се срамуваш. Искам да кажа, че изглеждаш страхотно.
Марго изсумтява с отвращение.
— Това е толкова неуместно, че дори не знам откъде да започна.
— Просто съм искрена! Обективно погледнато е гадно, но пак обективно погледнато — Дара Джийн изглежда страхотно.
Аз се свивам под завивката и възкликвам:
— Нали уж почти не личало, че съм аз! Знаех си, че не биваше да ходя на тази екскурзия. Мразя горещи вани. Защо изобщо влязох в нея?
— Хей, радвай се, че си била по нощница — казва Крис. — Можеше да си гола!
Вдигам рязко глава под завивката и се втренчвам в нея.
— Не можеше да съм гола!
Крис сумти.
— Да бе. Знаеш ли, че има такива хора? Които никога не се събличат и влизат с дрехи дори под душа. Например с панталонки.
Обръщам се настрани, с гръб към нея.
Матракът се разклаща, защото Марго се качва на леглото.