— Лара Джийн, съжалявам, че ти се случи подобно нещо, но честно, не бях аз. — Свива рамене в престорено съчувствие и пак го виждам: ъгълчето на устата й се извива нагоре.
— Ти си била. Знам, че си била ти. Щом Питър разбере…
Тя вдига вежда.
— Какво ще направи? Ще ме набие?
Толкова съм ядосана, че ръцете ми треперят.
— Не, защото си момиче. Но и няма да ти прости. Радвам се, че го направи — това ще му покаже що за човек си всъщност.
— Той много добре знае що за човек съм. И знаеш ли какво? Той още ме обича. Повече, отколкото някога е харесвал теб. Ще видиш. — После се обръща и излиза.
Тогава ми просветва. Тя ревнува. От мен. Не може да понесе, че Питър е с мен, а не с нея. Е, само се заблуждава, защото когато Питър разбере, че тя го е направила, завинаги ще си промени отношението към нея.
* * *
След училище тичам към паркинга, където Питър ме чака в колата си на включено парно. Още щом отварям вратата, казвам задъхана:
— Била е Дженевив! — Сядам и добавям: — Тя е изпратила видеото на Аноникучката. Току-що ми призна!
Той ме пита съвсем хладнокръвно:
— Тя ти е казала, че е изпратила видеото? С тези думи ли ти го каза?
— Не, но… — Какви бяха точните й думи? Тръгнах си с усещането, че е признала, но сега, когато превъртам разговора в главата си, се оказва, че всъщност не е изричала признание. — Не го призна направо, но на практика го направи. Освен това направи онова нещо с устата! — Извих ъгълчето на устата си. — Виждаш ли? Това винаги я издава!
Той вдига вежда.
— Стига, Кови.
— Питър.
— Добре, добре. Ще говоря с нея. — И пали колата.
Сигурна съм, че знам отговора на този въпрос, но трябва да го задам:
— Някой учител каза ли ти нещо за видеото? Може би треньор Уайт?
— Не. Защо? На теб някой каза ли ти нещо?
Ето за това говореше Марго, за двойния стандарт. Момчетата са си момчета, но момичетата трябва да внимават: за телата си, за бъдещето си, за хорското мнение.
— Кога ще говориш с Дженевив? — питам внезапно.
— Ще отида у тях тази вечер.
— Ще ходиш до тях?
— Ами да. Трябва да я видя лично, за да разбера дали лъже. Ще проверя за онзи издайнически знак, който така те е развълнувал.
* * *
Питър умира от глад, затова спираме по пътя за хамбургери и млечни шейкове. Когато най-сетне се прибирам, Марго и Кити ме чакат.
— Разкажи ни всичко — казва Марго и ми подава чаша какао. Проверявам дали е сложила вътре маршмелоу. Сложила е.
— Питър оправи ли нещата? — интересува се Кити.
— Да! Накарал е онези от Аноникучката да свалят видеото. Казал им е, че чичо му е важен адвокат, а всъщност той има пицария в Ню Джърси.
Марго се усмихва. После пак става сериозна.
— Хората в училище държаха ли се ужасно?
— Не беше чак толкова зле — отвръщам нехайно. Умирам си от гордост, че съм смела пред сестрите си. — Но вече съм почти сигурна кой го е направил.
Те питат в един глас:
— Кой?
— Дженевив, точно както каза Крис. Попитах я направо в тоалетните и тя отрече, но направи онова странно нещо с устата, както когато лъже. — Показах им го. — Гого, помниш ли го?
— Мисля, че да! — казва тя, но виждам, че не помни. — Какво каза Питър, когато разбра, че е била Дженевив? Повярва ти, нали?
— Не съвсем — увъртам аз и духам какаото. — Но каза, че ще говори с нея и ще стигне до дъното на тази история.
Марго се мръщи.
— Той трябва да те подкрепя безусловно.
— Така е, Гого! — Хващам ръката й и преплитам пръсти в нейните. — Точно това прави. Каза: „Ние сме заедно, хлапе“. Беше много романтично!
Тя се смее.
— Ти си безнадеждна. Никога не се променяй.
— Иска ми се да не заминаваш утре — въздъхвам аз. Вече ми е мъчно за нея. Когато е тук, преценява и раздава мъдри съвети, кара ме да се чувствам сигурна. Вдъхва ми сила.
— Лара Джийн, можеш да се справиш — казва тя и аз я гледам внимателно за някаква следа от неискреност, за някакъв признак, че ми го казва само за кураж. Но не виждам нищо такова. Само увереност.
8
Това е последната ни вечеря с Марго, преди да замине утре за Шотландия. Татко прави ребърца по корейски с картофи огретен. Дори пече лимонов кейк.
— Навън е толкова сиво и студено. Мисля, че всички имаме нужда от малко слънчева светлина под формата на лимонов кейк — казва той.
После ме прегръща през кръста и ме потупва. Не ме пита нищо, но явно разбира, че с мен става нещо по-сериозно от един менструален цикъл.