Още не сме опитали ребърцата, а татко вече пита:
— Е, как са на вкус? Като на баба ли са?
— В общи линии — казвам аз, но устните му се извиват надолу, затова добавям: — Искам да кажа, че вероятно са дори по-хубави.
— Приготвих месото, както тя ми каза — казва татко. — Но не се отделя от костите като при нейното, нали? При добре приготвените ребърца не ти трябва дори нож. — Марго реже парче месо с ножа си и рязко спира. — За първи път ги опитах с майка ви. На първата ни среща тя ме заведе в корейски ресторант и поръча на корейски, после ми обясни за всяко ястие. Онази нощ бях смаян от нея. Съжалявам само, че вие, момичета, не продължихте да посещавате корейското училище. — Устните му пак се извиват надолу за миг, после се усмихва. — Яжте, момичета.
— Татко, в Университета на Вирджиния има програма по корейски език — казвам аз. — Ако ме приемат, определено ще запиша корейски.
— Майка ти щеше да е много щастлива — казва той и очите му отново стават тъжни.
Марго бързо се намесва:
— Ребърцата са прекрасни, тате. В Шотландия нямат хубава корейска храна.
— Вземи си за там малко водорасли — предлага татко. — И от женшеновия чай, който баба ти донесе от Корея. Трябва да вземеш и уреда за варене на ориз.
Кити се мръщи.
— Тогава как ние ще готвим ориз?
— Ще си купим нов. — Той продължава замечтано: — Много бих искал да отидем на почивка там. Колко ли ще е хубаво? Майка ви винаги е искала да ви заведе в Корея. Вие имате много роднини там.
— А ще може ли баба да дойде с нас? — пита Кити. Тя постоянно хвърля тайно хапчици на Джейми, който седи до масата и ни гледа с надежда.
Татко едва не се задавя с картофите и смънква:
— Това е чудесна идея. Тя ще е добър екскурзовод.
С Марго разменяме леки усмивки. Баба ще влуди татко за седмица. Но мен ме вълнува пазаруването.
— О, господи, представете си само всички канцеларски материали. Дрехите. Може и фибички. Крем за лице. Трябва да направя списък.
— Татко, може да се запишеш на курс по корейска кухня — предлага Марго.
— Да! Нека го предвидим за лятото — казва татко. Виждам, че вече е развълнуван. — Зависи от графиците ни, разбира се. Марго, ти ще си тук цялото лято, нали? — Тя каза така миналата седмица.
Марго забива поглед в чинията си.
— Не съм сигурна. Още не съм решила. — Татко изглежда объркан, а ние с Кити се споглеждаме. Със сигурност е свързано с Джош и не мога да я виня. — Има възможност да запиша стаж в Кралския антропологичен институт в Лондон.
— Но нали каза, че искаш да се върнеш да работиш в Монпелие? — пита татко, сбърчил объркано чело.
— Още го обмислям. Както казах, не съм решила.
— Ако се запишеш на кралски стаж, ще срещнеш ли кралски особи? — пита Кити.
Аз извъртам очи, а Марго я поглежда с благодарност.
— Съмнявам се, котенце, но никога не се знае.
— Ами ти, Лара Джийн? — пита Кити невинно, с широко отворени очи. — Това лято не трябва ли да правиш нещо, което ще ти помогне за колежа?
Аз я поглеждам кръвнишки.
— Имам много време да реша. — Щипя я здраво под масата и тя изписква.
— Трябва да се запишеш на някакъв стаж през пролетта — напомня ми Марго. — Послушай ме, Лара Джийн, ако не предприемеш нещо скоро, ще изпуснеш всички добри възможности. Освен това писа ли вече на Нони за обучението по SAT? Провери дали ще дава уроци през лятото, или ще се прибере у дома.
— Добре, добре. Ще го направя.
— Аз мога да ти намеря някаква работа в магазина за подаръци в болницата — предлага татко. — Може да пътуваме и обядваме заедно. Ще е забавно да си по цял ден със стария си татко!
— Татко, а ти нямаш ли приятели на работа? — пита Кити. — Сам ли обядваш?
— Е, не всеки ден. Понякога хапвам на бюрото си, но само защото нямам много време. Но ако Лара Джийн работи в магазина, ще си освободя време. — Той удря разсеяно с пръчиците по чинията си. — Може да се намери работа за нея и в „Макдоналдс“, но трябва да проверя.
— Хей, ако започнеш работа в „Макдоналдс“, сигурно ще ти дават да ядеш колкото си искаш пържени картофки — възкликва Кити.
Аз се смръщвам. Вече виждам предварителна картина на лятото си и не ми харесва особено.
— Не искам да работя в „Макдоналдс“. Не се обиждай, тате, но не искам да работя и в магазина за подаръци. — Мисля бързо. — Възнамерявах да започна по-сериозна работа в „Белвю“. Може да стана помощник на директора по мероприятията. Или асистент. Марго, кое звучи по-впечатляващо?
— Асистент на директора по мероприятията — казва тя.
— Това звучи по-професионално — съгласявам се аз. — Имам много идеи. Може би тази седмица ще се отбия да ги споделя с Джанет.