Той не отговаря, а се хвърля на леглото ми.
— Защо не си по бански тип амиши? Много е секси. — Понечвам да го ударя по главата, а той ме хваща през кръста и ме прегръща. Притиска глава към корема ми като малко момченце. Казва приглушено: — Съжалявам, че всичко това се случва заради мен.
Докосвам го по главата; косата му е мека, копринена под пръстите ми.
— Няма нищо, Питър. Знам, че не си виновен ти. — Поглеждам към будилника. — Можеш да останеш петнайсет минути, но само толкова. — Той кима и ме пуска. Аз сядам на леглото до него и облягам глава на рамото му. Надявам се минутите да изтекат бавно. — Как беше на купона?
— Скучно без теб.
— Лъжец.
Той се смее нехайно.
— Какво изпече тази вечер?
— Откъде знаеш?
Подушва ме и отвръща:
— Миришеш на захар и масло.
— Бисквитки чай с яйчена глазура.
— Може ли да си взема малко на тръгване?
Кимам, облягаме се на стената и той ме обгръща в успокояваща прегръдка.
— Остават дванайсет минути — казвам в рамото му и усещам, че се усмихва.
— Тогава нека ги използваме добре.
Започваме да се целуваме. Определено не съм се целувала с момче в леглото си. Това е съвсем ново за мен. Съмнявам се, че вече ще мисля за леглото си по същия начин. Между целувките Питър пита:
— Колко време ми остана?
Поглеждам часовника.
— Седем минути. — Дали да не му отпусна още пет…
— Тогава може ли да легнем?
Блъскам го по рамото.
— Питър!
— Просто искам да те прегърна за малко! Ако мислех да опитвам нещо друго, щяха да ми трябват повече от седем минути, повярвай ми.
И така, ние лягаме, аз съм с гръб към него, а той се е притиснал към мен и ръцете му обгръщат моите. Притиска брадичка във вдлъбнатината между шията и рамото ми. Това май ще се окаже най-хубавото нещо, което сме правили. Толкова ми харесва, че все си напомням, че не бива да заспиваме. Искам да затворя очи, но се взирам в часовника.
— Много обичам така — въздиша той и ми се иска да не го беше казвал, защото ме кара да се питам колко ли пъти го е правил с Дженевив.
Точно на петнайсетата минута сядам толкова бързо, че той подскача. Плесвам го по рамото.
— Време е да си вървиш, приятел.
Той се цупи.
— Стига, Кови!
Клатя решително глава.
Ако не ме беше накарал да мисля за Дженевив, сигурно щях да ти дам още пет минути.
Изпращам Питър с торбичка бисквити, лягам и затварям очи — представям си, че ръцете му още ме обгръщат и така заспивам.
11
На следващия ден отивам в офиса на Джанет в „Белвю“, въоръжена с бележник и химикалка.
— Имам идея за курс по апликиране. — Джанет кима и аз продължавам: — Мога да науча възрастните хора тук на скрап-букинг, ще прегледаме всичките им стари снимки и сувенирчета и ще разкажат историите си.
— Звучи чудесно.
— Значи мога да проведа този курс и да поема часа за коктейли в петък вечер?
Джанет отхапва от сандвича с риба тон и преглъща.
— Часът за коктейли може да отпадне.
— Да отпадне? — повтарям, смаяна.
Тя свива рамене.
— Посещаемостта намаля, откакто започнахме компютърен курс. Хората откриха Нетфликс. За тях това е съвсем нов свят.
— Ами ако го направим по-интересно? Нещо по-специално?
— Нямаме бюджет за специални неща, Лара Джийн. Сигурна съм, че Марго ти е казала как се налага да се справяме тук. Бюджетът ни е съвсем ограничен.
— Не, не, може да е нещо импровизирано. Просто малки акценти, които ще внесат разнообразие. Например може да въведем изискване мъжете да са със сака. Не можем ли да вземем стъклени чаши от трапезарията, вместо да използваме пластмасови? — Джанет ме слуша, затова продължавам: — Защо да сервираме фъстъците направо от кутията, когато можем да ги сложим в красива купа, нали?
— Фъстъците имат вкус на фъстъци в каквото и да са поставени.
— Но сервирането в кристална купа им придава елегантност.
Казах твърде много. Джанет явно смята, че това само ще отвори излишна работа.
— Ние нямаме кристални купи, Лара Джийн.
— Аз мога да донеса една.
— Това ще отвори твърде много работа за петък вечер.
— Е, може да е само веднъж месечно. Така ще изглежда още по-специално. Защо да не изчакаме известно време и да върнем коктейлите с пълна сила след около месец? Нека започнат да им липсват. Да засилим очакването, а после да го направим както трябва. — Джанет кима неохотно и аз добавям, преди да е размислила: — Мисли за мен като за своя асистентка, Джанет. Аз ще уредя всичко. Аз ще се погрижа.
Тя свива рамене.
— Добре тогава.