— Не е сексзапис, щом не си правил секс.
— Успокой се, Лара Джийн. Сигурна съм, че отпорът на Питър е свършил работа и хората ще зарежат това. Ще се хванат с нещо друго.
— Надявам се да си права.
— Повярвай ми, другата седмица ще се занимават с някой друг или с нещо друго.
* * *
Крис се оказа права, че хората ще минат към следващата новина. Във вторник едно момче на име Кларк бе хванато да мастурбира в мъжката съблекалня и всички говореха само за това. Какъв късмет за мен!
12
Според Сторми на света има два вида момичета. Момичета, които разбиват сърца, и момичета, на които им разбиват сърцето. Веднага става ясно тя към кои принадлежи.
Седя по турски на кадифеното канапе на Сторми и ровя из голяма кутия за обувки, пълна с черно-бели снимки. Тя се съгласи да се включи в моя курс и започваме да го организираме. Разделям снимките на няколко купчинки. Сторми: детство; младежки години; първата, втората и четвъртата сватба — няма снимки от третата сватба, защото тя му е пристанала.
— Аз съм разбивачка на сърца, но ти, Лара Джийн, си момиче, на което ще му разбият сърцето. — Тя вдига вежди, за да акцентира върху думите си. Май че днес е забравила да ги очертае с молив.
Аз мисля по въпроса. Не искам да съм момиче, на което ще му разбият сърцето, но и не искам да разбивам момчешки сърца.
— Сторми, ти имаше ли много гаджета в гимназията?
— О, разбира се. Десетки. Тогава беше така. Бърт те извежда с колата в петък, а Сам те води в събота на танци. Не се ограничавахме. Едно момиче не трябва да се обвързва, докато не е абсолютно, абсолютно сигурно.
— Сигурно, че го харесва?
— Сигурна, че иска да се омъжи за него. Иначе какъв смисъл има да сложиш край на забавлението?
Вземам снимка, на която тя е със синя вечерна рокля от шифон без презрамки и с широка пола. Прилича на братовчедка на Грейс Кели със светлорусата коса и извитите вежди.
До нея стои някакво момче. Не е много висок, нито особено красив, но в него има нещо. Някакъв блясък в очите.
— Сторми, тук на колко си години?
Тя поглежда.
— Шестнайсет или седемнайсет. На твоята възраст.
— Кое е момчето?
Тя се взира по-отблизо и лицето й се сгърчва като сушена кайсия. Почуква с червения си нокът по снимката.
— Уолтър! Наричахме го Уолт. Беше истински чаровник.
— Гадже ли ти беше?
— Не, просто момче, с което се виждах от време на време. — Тя пак разкършва белите си вежди. — Отидохме да се къпем голи в езерото и полицията ни хвана. Беше такъв скандал. Отведоха ме у дома с полицейска кола и само по одеяло.
— И… хората говореха ли за теб?
— Bien sûr.
— И аз предизвиках нещо като скандал. — После й разказвам за ваната, за видеото и за всичко, което последва. Тя е много доволна; буквално засиява от пикантността на случката.
— Отлично! — заявява. — Толкова съм облекчена, че в теб има дързост. Момиче с репутация е много по-интересно от някоя примерна мома.
— Сторми, това е в интернет. В интернет остава завинаги. Не е просто училищна клюка. Освен това аз наистина съм „примерна мома“.
— Не, сестра ти Маргарет е примерна мома.
— Марго — поправям я аз.
— Е, Маргарет й отива повече. Все пак… всяка петъчна вечер в старческия дом! Аз щях да си прережа вените, ако ме принудят да прекарам най-прекрасните си години в някакъв проклет старчески дом. Извини ме за израза, скъпа. — Тя бухва възглавницата зад гърба си. — Най-големите деца винаги са най-скучни. Моят син Стаили е ужасно скучен. Той е подиатрист, за бога! Предполагам, че аз съм виновна, че се казва Стаили. Не че имах думата. Свекърва ми настоя да го кръстим на мъртвия й съпруг. Господи, тя беше такава вещица. — Сторми отпива от чая с лед. — От средните деца се очаква да се забавляват. Това е общото между нас с теб. Бях доволна, че не се появяваш тук. Надявах се да си го загазила малко. Явно съм била права. Все пак можеше да идваш по-често.
Много я бива да създава у хората чувство за вина. Развила е до съвършенство изкуството на наранената невинност.
— Е, сега вече имам истинска работа тук и ще идвам по-често.
— Но не прекалено. — Тя изправя гръб. — Другия път доведи твоето момче. Имаме нужда от свеж полъх. Да оживи малко това място. Красавец ли е?
— Да, много е красив. — Най-красивото от всички красиви момчета.
Сторми плясва с ръце.
— Тогава задължително го доведи. Но ми се обади предварително, за да изглеждам перфектно. Кой още ти е подръка?
Смея се.
— Никой! Нали ти казах, че имам гадже.
— Хм. — Само това казва, „хм“. А после: — Аз имам внук горе-долу на твоята възраст. Е, поне още е в гимназията. Може да му кажа да намине да се видите. За едно момиче е добре да има варианти. — Чудя се какъв ли е внукът на Сторми — вероятно истински играч, също като нея. Отварям уста да откажа, но тя прави знак да замълча. — Когато приключим с моя албум, ще ти издиктувам мемоарите си и ти ще ги набереш на компютъра. Мисля да ги нарека „В окото на бурята“ или „Бурно време“. — Сторми започва да тананика „Бурно време“. — „С него пак сме разделени… не спира да вали…“ — Замълчава рязко. — Трябва да направим кабаре! Представи си го, Лара Джийн. Ти с фрак, аз с червена рокля, която се спуска по пианото. Господин Моралес ще получи инфаркт.