— Чакай. Значи искаш да излизаш с други момчета? — Не звучи точно разстроен, по-скоро объркан.
— Не! Само… Само отбелязвам, правя наблюдение. Мисля, че би било хубаво да се върнат тези небрежни срещи. Има нещо сладко в тях, нали? Сестра ми каза, че й се иска да не е позволявала нещата между нея и Джош да станат толкова сериозни. Ти самият каза, че не ти харесва колко сериозно е станало всичко с Дженевив. Ако ние скъсаме, не искам да се стигне дотам, че да не можем да стоим в една стая. Искам да останем приятели при всички положения.
Питър игнорира това и казва:
— Нещата между мен и Дженевив са сложни, защото тя е такава. Не е като при нас. Ти си… различна.
Усещам как лицето ми отново пламва. Опитвам се да не звуча твърде настойчива, когато питам:
— В какво съм различна? — Знам, че си прося комплимент, но не ми пука.
— С теб всичко е лесно. Не ме подлудяваш постоянно и не ме напрягаш. Ти си… — Той замълчава, защото вижда лицето ми. — Какво? Какво лошо казах?
Цялото ми тяло е напрегнато и сковано. Никое момиче не иска да чуе това. Никое. Всяко момиче иска да чуе, че подлудява и напряга момчето — нима това не е част от любовта?
— Имах предвид по хубав начин, Лара Джийн. Сърдиш ли се? Не се сърди. — Потърква изморено лицето си.
Аз се колебая. С Питър винаги си казваме истината. Така е от самото начало. И искам да продължим. Забелязвам внезапна тревога в очите му, несигурност, а не съм свикнала да го виждам такъв. Не искам да го виждам такъв. Събрахме се отново само преди няколко седмици и не ми се иска пак да се карам с него, особено след като не е имал намерение да ме обиди. Чувам се да казвам:
— Не, не съм сърдита. — И толкова, вече наистина не съм. Все пак нали аз се притеснявах да не стигна твърде бързо
Може би е хубаво, че не е луд по мен.
Облакът на лицето му се разсейва на мига и той пак е слънчев и ведър. Това е Питър, когото познавам. Отпивам от чая си.
— Това имах предвид, Лара Джийн. Затова те харесвам. Много си разбрана.
— Благодаря.
— Няма защо.
15
Рано сутринта преди училище Джош почиства леда от предното стъкло на колата си, когато аз тичам към моята. Татко вече я е почистил от леда, запалил е двигателя и е пуснал парното. Но като гледам колата на Джош, той явно няма да стигне в училище навреме.
Почти не съм го виждала от Коледа. След странните изпълнения с мен и раздялата с Марго той стана като призрак. Излиза по-рано за училище, връща се по-късно. Не дойде при мен след случилото се с видеото, макар че донякъде бях облекчена от това. Не исках да чувам, че се е оказал прав за Питър.
Излизам с колата от алеята, но в последната секунда отварям прозореца и се подавам навън.
— Искаш ли да те откарам?
Очите му се разширяват от изненада.
— Да, разбира се.
Хвърля ледочистачката в колата си, взема си раницата и тича към мен. Качва се и казва:
— Благодаря, Лара Джийн. — Топли си ръцете на парното.
Излизаме от нашия квартал. Аз карам внимателно, защото през нощта пътят се е заледил.
— Станала си доста добра в шофирането — казва Джош.
— Благодаря. — Упражнявах се, сама и с Питър. Още съм нервна понякога, но все по-малко с всяко сядане зад волана, защото знам, че мога да се справя. Разбираш, че можеш да се справиш само ако продължаваш да опитваш.
На няколко минути сме от училище, когато Джош пита:
— Кога ще започнем да си говорим отново? Просто ми кажи, за да имам представа.
— Сега си говорим, нали?
— Знаеш какво имам предвид. Случилото се между мен и Марго си е между нас. С теб не можем ли да останем приятели като преди?
— Джош, разбира се, че още сме приятели. Но вие с Марго скъсахте преди по-малко от месец.
— Не, скъсахме през август. Тя реши да се съберем пак преди три седмици и аз отказах.
Въздъхвам.
— Между другото, защо отказа? Само заради разстоянието ли?
Джош също въздъхва.
— Връзките не са лесни. Ще видиш. След като бъдеш по-дълго с Кавински, ще разбереш за какво ти говоря.
— О, господи, толкова си всезнаещ. Най-големият всезнайко, когото съм срещала, ако не броим сестра ми.
— Коя сестра?
Усещам как смехът се надига в мен, но го потискам.
— И двете. И двете са всезнайки.
— И още нещо. — Той се колебае, но продължава: — Сгреших за Кавински. След като видях как се справи с тази история с видеото, смятам, че е добро момче.
— Благодаря ти, Джоши. Наистина е такъв.
Той кима и настава приятна тишина. Радвам се, че снощи времето беше толкова лошо, радвам се, че стъклото му беше заледено тази сутрин.