— Ако съм в настроение — казвам и той се цупи. Вече мисля, че трябва да си купя и кокосова маска за коса, но ми харесва да го държа в напрежение. Както сам каза, аз шофирам автобуса. Дърпа ме към себе си и се притиска в гърба ми. Отпускам глава на рамото му и слагам ръце на коленете му. Хубаво е така. Уютно. Само ние двамата, поне за малко, далеч от целия свят.
* Обработка: Fairy, 2018 *
Седим си така, когато внезапно се сещам за нещо, нещо важно. Капсулата на времето. Бабата на Джон Амброуз Макларън му я подари за рождения ден в седми клас. Той искаше видеоигра, но получи капсула на времето. Каза, че щял да я изхвърли, но после решил, че някое от момичетата може да я иска. Аз казах, че я искам, и тогава и Дженевив каза, че я иска, и разбира се, Крис също. Хрумна ми идеята да я заровим в двора на семейство Пиърс, точно под дървото с къщичката. Аз бях много въодушевена и казах на всички, че трябва да сложат в нея нещо, което носят в момента в себе си. И че когато завършим гимназията, ще се върнем, ще я отворим и ще си спомняме.
— Помниш ли капсулата на времето, която заровихме? — питам Питър.
— О, да! Капсулата на Макларън. Да я изкопаем!
— Не можем да я отворим без останалите. Разбрахме се да го направим, когато завършим гимназия. — Тогава още си мислех, че всички ще останем приятели. — Ти, аз, Джон, Тревър, Крис, Али. — Не споменавам Дженевив.
Питър като че ли не забелязва.
— Добре, тогава ще почакаме. Каквото каже моето момиче.
30
Скъпа Лара Джийн,
Ще ти изпратя писмото обратно при едно условие. Трябва да положиш
А като стана дума, онази шоколадова торта с фъстъчено масло, която ти направи, беше най-вкусната в живота ми. Никога не бях ял такава торта, особено с моето име, изписано на нея с бонбонки. Все още се сещам за нея понякога. Едно момче не забравя такава торта.
Искам да те питам нещо. Колко писма си написала? Просто се чудя колко специален да се чувствам.
Джон
Скъпи Джон,
Аз, Лара Джийн, тържествено се заклевам — не, полагам ненарушима клетва — да ти върна моето писмо цяло и невредимо. Сега ми го върни!
Освен това си голям лъжец. Много добре знаеш, че сума ти момичета те харесваха в прогимназията. На гостуване с преспивания момичетата играеха на „С кого искаш да бъдеш — с Питър или Джон “? Не се преструвай, че не го знаеш, Джони!
И да отговоря на въпроса ти — писмата бяха пет. Пет важни момчета в целия ми живот. Но сега, като го написах, пет ми се струва много, ако се има предвид фактът, че съм само на шестнайсет. Чудя се колко ли ще станат, когато съм на двайсет! В старческия дом, в който помагам като доброволка, има една дама, която е имала много съпрузи и е живяла много животи. Гледам я и си мисля, че сигурно за нищо не съжалява, защото е направила и видяла всичко.
Казах ли ти, че моята по-голяма сестра Марго отиде да учи чак в Шотландия, в „Сейнт Андрюс“? Там са се срещнали принц Уилям и Кейт Мидълтън. Може би и тя ще срещне принц, ха-ха! Ти къде искаш да учиш в колеж? Реши ли вече какво искаш да учиш? Аз мисля да остана в щата. Във Вирджиния има чудесни държавни училища и ще е много по-евтино, но предполагам, че основната причина е, че съм много близка със семейството си и не искам да съм твърде далеч от тях. Преди си мислех да отида в Университета на Вирджиния и да живея у дома, но сега ми се струва, че ако съм на общежитие, ще вкуся повече от студентския живот.
Не забравяй да ми изпратиш писмото,
Лара Джийн
Татко е в болницата, но приготви голяма тенджера с овесена каша, цял казан, като в закусвалните. Вече е станала лепкава и трябва да й сложа половин бутилка кленов сироп и сухи череши, за да става за ядене, и въпреки това не съм сигурна, че харесвам овесена каша. Поръсвам в моята купа малко натрошени пекани, а в купата на Кити слагам мед.
— Ела да хапнеш каша — провиквам се. Тя е пред телевизора, разбира се.
Сядаме на столчетата до плота за закуска и ядем кашата си. Бих казала, че има нещо приятно в начина, по който полепва по вътрешностите ти като тесто. Докато ям, не откъсвам очи от прозореца.
Кити щраква с пръсти пред лицето ми.
— Ехо! Зададох ти въпрос.
— Пощата дойде ли вече?
— Пощальонът не идва преди дванайсет в събота — отвръща тя и облизва меда от лъжицата си. Поглежда ме и казва: — Защо цяла седмица чакаш пощата?