Какво ядяхме онова лято? Царевични пръчици. Сладоледени сандвичи — шоколадовата вафла лепнеше по пръстите ни. Хладкият хавайски пунш се лееше като река. И сокчета, когато си набавяхме такива. Джон винаги имаше двоен сандвич с фъстъчено масло и желе в найлонова торбичка, приготвен от майка му. Ще се погрижа да осигуря всички тези закуски за партито.
Какво друго? Тревър имаше портативни тонколонки и постоянно ги разнасяше. Татко му много си падаше по южняшкия рок и онова лято Тревър пускаше „Скъп, скъп дом, Алабама“ толкова често, че Питър изхвърли тонколонките му от къщичката и Тревър не му говори с дни. Тревър Пайк имаше кестенява коса, която се накъдряше, когато се намокри, и беше пухкав, каквито са момчетата в прогимназията (в бузите и на корема) точно преди да започнат да растат бурно и всичко да се изравни. Все беше гладен и ровеше из кухненските шкафове. Уж отиваше да пикае, а се връщаше с ледена близалка, банан, солети или каквото е успял да задигне. Тревър беше на трето място в класацията. Първо бяха Джон, Питър, после Тревър. Не се събираха често заедно. Тревър имаше повече приятели от лекоатлетите. Дори не учехме в един клас; аз бях отличничка, а Тревър не си падаше особено по училището и оценките. Беше забавен обаче.
Помня как един ден Дженевив се появи разплакана у дома и каза, че се местят. Не далече, пак щеше да ходи в нашето училище, но нямаше да може да идва с колелото или пеша при нас. Питър беше тъжен; успокояваше я и я прегръщаше. Помня, че си мислех колко големи изглеждат, като истински влюбени тийнейджъри. И тогава Крис и Джен се скараха за нещо, но стана по-голям скандал от обикновено; дори не помня за какво беше. Мисля, че беше свързано с родителите им. Когато родителите им не се разбираха, проблемите стигаха и до тях, като плавеи по река.
Джен се изнесе и ние си останахме приятелки, а после, някъде около бала в осми клас, тя ме заразя. Предполагам, че в живота й вече не е имало място за мен. Мислех си, че ще сме заедно завинаги. Че ще е от онези хора, с които винаги сте заедно, каквото и да става. Но не се получи така. Ето ни сега — три години по-късно, по-чужди сме от непознати. Знам, че тя е заснела видеото. Знам, че тя го е изпратила на Аноникучката. Как бих могла да й простя това?
33
Джош има нова приятелка: Лиза Брукър, момиче от неговия клуб за комикси. Тя има къдрава кестенява коса, хубави очи, големи цици и скоби. Завършва, също като него, и е умна като него. Просто не мога да повярвам, че той е с друго момиче, а не с Марго. В сравнение със сестра ми, хубавите очи и големите цици на Лиза Брукър са нищо.
Все виждах непозната кола на алеята пред къщата му, а днес, когато отидох за пощата, тя и Джош излязоха от тях, той я поведе към колата й и после я целуна. Точно както преди целуваше Марго.
Изчаквам тя да потегли и му викам точно когато влиза в къщата:
— Значи вече си с Лиза, а?
Той се обръща и изглежда смутен. Или поне така ми се струва.
— Да, излизаме. Не е нещо сериозно. Но аз я харесвам. — Приближава се няколко крачки.
Не мога да се сдържа и отбелязвам:
— Не говори добре за вкуса ти, щом си я предпочел пред Марго. — Дори се изсмивам леко, което ме изненадва, защото с Джош сега сме в добри отношения — не като преди, но добри. А това беше злобно. Но аз не го казвам, за да съм злобна към Лиза Брукър, която не познавам. Казвам го заради сестра си. Заради онова, което преди означаваха един за друг.
Той ми отговаря тихо:
— Не съм предпочел Лиза пред Марго и ти го знаеш. С Лиза едва се познавахме през януари.
— Добре, но все пак защо не Марго?
— Просто нямаше да се получи. Все още ме е грижа за нея. Винаги ще я обичам. Но тя беше права да скъса с мен, когато заминаваше. Щеше само да става по-трудно, ако продължим.
— А не си ли струваше да пробвате, за да разберете?
— Щеше да свърши пак така, дори да не беше заминала за Шотландия.
Добил е упорито изражение; стиснал е здраво челюст. Знам, че няма да каже нищо повече; всъщност не е и моя работа. Това си е негова работа и на Марго, а може би и той самият не е съвсем наясно.
34
Крис се появява у нас с боядисана в преливащо лилаво коса. Сваля качулката на якето си и ме пита:
— Какво мислиш?
— Мисля, че е хубаво.
Кити оформя с устни: „Като великденско яйце“.
— Направих го най-вече за да вбеся мама. — В гласа й се усеща някаква несигурност, която тя се опитва да скрие.
— Изглеждаш много изискано — казвам аз. Докосвам крайчетата, на допир косата й е като изкуствена, като на коса на кукла Барби след измиване.