— Какво е това? — пита Тревър.
— Мое е — отговарям. — Това е… гривна, която носех тогава.
Питър побутва с крак обувката ми.
— И тази връв е била най-ценното ти притежание?
Джон ме гледа.
— Тогава я носеше постоянно — казва той и е много мило, че го е запомнил.
Сложиш ли я веднъж, не трябва да я сваляш, но аз я жертвах за капсулата на времето, защото много я обичах. Може би затова приятелството ми с Джен се развали. Заради проклятието на гривната на приятелството.
— Ти си следващият — казвам му.
Той посяга в кутията и вади бейзболна топка.
— Това е мое — вика Питър. — Тя е от играта, когато отбелязах хоум рън в Клеърмонт Парк. — Джон му хвърля топката и той я хваща. Оглежда я и възкликва: — Вижте, моят подпис и датата!
— Помня онзи ден — казва Дженевив и накланя глава. — Ти дотича от игрището и ме целуна пред мама. Помниш ли?
— Ами… не съвсем — измърморва Питър. Взира се в топката и я върти в ръката си, сякаш е омагьосан от нея. Не мога да му повярвам. Наистина не мога.
— Коф-ти — кикоти се Тревър.
А Джен казва тихо, сякаш са сами в къщичката:
— Може ли да я взема?
Ушите на Питър се зачервяват. Поглежда ме паникьосан.
— Кови, искаш ли я?
— Не — отговарям, все още извърнала глава от тях. Грабвам торбичката с царевични пръчици и пъхам шепа в устата си. Толкова съм бясна, че мога само да се тъпча, иначе ще му се разкрещя.
— Добре, тогава остава за мен — казва Питър и прибира топката в джоба на якето си. — Оуен може да я иска. Извинявай, Джен. — После грабва капсулата на времето и започва да рови из нея. Вади овехтяла бейзболна шапка. „Ориолс“. И казва твърде високо: — Макларън, виж какво си имаме тук.
На лицето на Джон бавно, като изгрев, се разлива усмивка. Той взема шапката от Питър, слага я на главата си и намества козирката.
— Това наистина беше най-ценното ти притежание — казвам аз. Той я носи чак до късна есен. Аз помолих татко да ми купи такава тениска, защото си мислех, че ще впечатля Джон Макларън. Облякох я два пъти, но той май не забеляза. Усмивката ми угасва, защото забелязвам, че Джен ме гледа. Очите ни се срещат; в нейните долавям някакво разбиране и това ме изнервя. Тя извръща поглед и се усмихва.
— „Ориолс“ са смотани — казва Питър, като се обляга на стената. Посяга към кутията със сладоледени сандвичи и вади един.
— Дай и на мен — казва Тревър.
— Съжалявам, последният е — отвръща Питър и захапва десертчето.
Джон улавя погледа ми и смига.
— Кавински си е Кавински — казва той и аз се смея. Знам, че мисли за писмата ни.
Питър му се ухилва.
— О, вече не заекваме.
Замръзвам. Как можа да го изтърси така? Никой никога не говореше за заекването на Джон в прогимназията. Той толкова се притесняваше от него, но сега само се усмихва, свива рамене и казва:
— Трябва да благодаря на логопедката ми от осми клас, Илейн. — Толкова е уверен!
Питър примигва и виждам, че е изненадан. Не познава този Джон Макларън. Свикнал е той да го затапва, а не обратното. Навремето Джон го следваше. Питър може и да си е останал същият, но Джон се е променил. Сега Питър е по-неувереният.
Идва ред на Крис. Тя вади пръстен с малка перличка. На Али е, подарък от леля й за първото причастие. Али много обичаше този пръстен. Трябва да й го изпратя. Тревър вади собственото си съкровище — бейзболна картичка с автограф. Дженевив вади съкровището на Крис — плик с банкнота от двайсет долара.
— Да! — вика Крис. — Бях истински малък гений. — И удряме длани.
— Ами твоят, Джен? — пита Тревър.
Тя свива рамене.
— Сигурно не съм сложила нищо в капсулата.
— Напротив, сложи — казвам аз, докато изтупвам от пръстите си оранжевия прах от царевичните пръчици. — Тя беше с нас онзи ден. Помня, че се чудеше дали да сложи снимка на нея и Питър, или розата, която той й подари за рождения й ден. Не се сещам на какво се спря.
— Е, вътре няма нищо, така че вероятно не съм. Както и да е.
Поглеждам в капсулата, за да се уверя. Празна е.
* * *
— Помните ли как играехме на асасини? — пита Тревър и изстисква последните капки от сокчето.
О, колко обичах тази игра! Всеки теглеше по едно име от шапка и трябваше да проследиш този човек и да го „очистиш“. Щом го намериш, трябва да очистиш онзи, когото той преследва. Падаше голямо промъкване и криене. Играта понякога траеше с дни.