— Аз съм аут.
Ахвам.
— Кой те хвана?
— Проклетият Джон Макларън! — Тя грабва близалката от ръцете на Лукас и я ликвидира на една хапка.
— Това беше грубо — отбелязва Лукас.
— Разкажи ни всичко — настоявам аз.
— Джон ме причака по пътя за училище тази сутрин. Спрях да заредя бензин и той изскочи от колата си още щом ми видя гърба. Дори не разбрах, че ме е следил!
— Чакай, откъде е знаел, че ще спреш да заредиш — пита Лукас. Той е посветен в играта, което, да се надяваме, че ще ми е от полза, ако се стигне до двубой с Дженевив, тъй като той живее в нейния квартал.
— Източил е бензина от резервоара ми!
— Леле! — ахвам аз. Много съм доволна, че Джон приема играта така сериозно. Притеснявах се, че никой няма да го направи, но явно не съм била права. Чудя се какво е желанието му? Сигурно е нещо хубаво, щом си прави този труд.
— Това е по правилата — казва Лукас и кима.
— Почти не мога да се ядосам, защото е толкова яко. — Тя издухва косата от лицето си. — Но съм бясна, че не можах да накарам Джен да ми даде колата на баба.
Лукас се кокори.
— Това ли беше твоето желание? Кола?
— Тази кола има сантиментална стойност за мен — казва Крис. — С баба ходихме с нея до фризьорския салон в неделя следобед. По право ми се полага. Но Джен е настроила баба срещу мен!
— Що за кола е? — пита Лукас.
— Стар ягуар.
— Какъв цвят?
— Черен.
Ако не познавах добре Крис, щях да реша, че в окото й избива сълза. Прегръщам я.
— Искаш ли да ти купя ледена близалка?
Тя клати глава.
— Ще нося къса блузка довечера. Не искам да имам корем.
— Щом ти си аут, кого ще преследва Джон сега? — пита Лукас.
— Кавински — казва Крис. — Не успях да го сбарам, защото все е с проклетата Джен, а съм сигурна, че тя преследва мен. — Поглежда ме. — Съжалявам, Ел Джи.
Лукас и Крис ме гледат със съжаление.
Ако Крис е преследвала Питър, а Джон е преследвал нея, това означава, че Джон сега преследва Питър. Което означава, че Питър или Дженевив преследват мен. И тъй като Джон се падна на мен, това означава, че един от тях преследва другия — което означава, че трябва да са се съюзили. А това пък означава, че са си споделили на кого кой се е паднал.
Преглъщам с мъка и казвам:
— От самото начало знам, че още са приятели. И тя сега преживява тежък момент.
— Какъв момент преживява? — пита Крис, вдигнала вежда.
— Питър каза, че било семеен проблем. — Тя ме гледа неразбиращо. — Значи не си чула нищо?
— Ами тя наистина се държа доста странно на вечерята за рождения ден на леля Уенди миналата седмица. По-гадно от обикновено. Почти не продума на никого цяла вечер. — Свива рамене. — Така че вероятно наистина става нещо, но аз не знам какво. — Крис пак издухва косата от лицето си. — По дяволите! Не мога да повярвам, че няма да получа колата.
— Аз ще изкарам Джон Макларън от играта — обещавам й. — Смъртта ти няма да е била напразна.
Тя ме поглежда косо.
— Ако го беше изкарала по-скоро, това нямаше да се случи.
— Той живее на половин час път оттук! Дори не знам как се стига до къщата му.
— Както и да е, все още смятам, че донякъде ти си виновна. — Звънецът бие и Крис става. — До после, пиленца. — Тръгва по коридора, но в обратната посока на класната й стая.
— Тя ме нарече пиленце — казва ми смръщен Лукас. — Казала ли си й, че съм гей?
— Не!
— Добре, защото това е поверително. Помниш ли?
— Лукас, разбира се, че помня! — Но съм притеснена. Казах ли нещо на Крис? Почти на сто процента съм сигурна, че не съм, но той ме кара да се усъмня в себе си.
— Добре — въздиша Лукас. — Както и да е. — Става и ми подава ръка да се изправя. Вечният джентълмен.
39
Това е първият ми официален петъчен коктейл в „Белвю“ и нещата не вървят… както се надявах. Започнахме преди половин час, а тук са само Сторми, господин Моралес, Алиша и Нилсън, който има Алцхаймер и сестрата го доведе, за да смени обстановката. Той обаче е облечен със синьо спортно сако с медни копчета. Не че идваха много хора, когато Марго беше тук — госпожа Магуайър беше редовна, но се премести в друг старчески дом миналия месец, а госпожа Монтеро умря през празниците. Дадох обещание на Джанет, че ще вдъхна нов живот на часа за коктейли, а вижте ме сега. Чувствам малка маслинова костилка от страх ниско долу в стомаха си, защото ако Джанет усети колко ниска е посещаемостта, може да отмени петъчната вечер, а аз имам много забавна идея за следващата — нещо като военновременно парти. Ако тази нощ е провал, няма да ми позволи да го организирам. Освен това, да направиш парти и да дойдат само четирима души, единият от които дреме, си е чисто и просто огромен провал. Сторми или не забелязва, или няма нищо против; просто продължава да пее и да свири на пианото. Шоуто трябва да продължи.