Всичко се случва за секунди, но имам чувството, че времето се е забавило, сякаш се движа през вода. Мисля, че съм спряла да дишам; завива ми се свят; всичко се размазва пред очите ми. Колко пъти съм ги виждала да стоят така? Безброй.
— Продължавай — успявам да кажа на Джон и той го прави. Минава покрай къщата на Питър. Те дори не вдигат поглед. Слава богу, че не го правят. Питам тихо: — Ще ме закараш ли у дома? — Не мога да го погледна. Ужасно е, че стана свидетел на това.
— Може да не е… — започва той и спира. — Това беше просто прегръдка, Лара Джийн.
— Знам.
Каквото и да беше, той пропусна мач заради нея.
Почти до нас сме, когато Джон най-сетне пита:
— Какво ще правиш сега?
Мисля по въпроса по целия път.
— Ще кажа на Питър да дойде довечера и ще го очистя.
— Още играеш? — Звучи изненадан.
Взирам се през прозореца, в познатата гледка.
— Разбира се. Ще го очистя и след това ще очистя Дженевив. Ще победя.
— Защо толкова много искаш да победиш? Заради наградата?
Не му отговарям. Ако отворя уста, ще се разплача.
Вече сме до нашата къща и аз смотолевям:
— Благодаря, че ме докара. — Слизам от колата, преди да е отговорил. Влетявам вкъщи, изритвам си обувките и хуквам по стълбите към стаята си, където лягам и се втренчвам в тавана. Преди няколко години сложих звездички, които светят в тъмното, но свалих всички, освен една, която виси оттам като сталактит.
Звездна светлина, ярка светлина, първата звезда, която виждам в нощта. Как ми се иска, как ми се ще, нещо да си пожелая. Аз си пожелавам да не плача.
Пиша на Питър:
Ела, след като приключиш с Дженевив.
Той ми пише само:
Добре.
Само „добре“. Няма отричане, няма обяснения. През цялото това време все го оправдавам. Вярвах на него, а не на интуицията си. Защо направих толкова отстъпки, като се преструвах, че нямам проблем с нещо, с което всъщност имам проблем? Само за да го задържа?
В договора вписахме, че винаги ще си казваме истината. Казахме, че никога няма да си разбием сърцата. Излиза, че той на два пъти е нарушил обещанието си.
41
С Питър седим на нашата веранда. Чувам телевизора в дневната. Кити гледа филм. Тишината между нас продължава безкрайно, само щурчетата пеят.
Той започва първи:
— Не е каквото си мислиш, Лара Джийн. Наистина не е.
Опитвам да си събера мислите, да ги подредя така, че да добият някакъв смисъл.
— Когато това започна, ми беше достатъчно да си стоя у дома със сестрите ми и татко. Беше ми уютно. И тогава с теб започнахме да излизаме и беше… сякаш ме изведе в света. — Очите му омекват. — Отначало беше плашещо, но после ми хареса. Част от мен искаше просто да остана до теб вечно. Можех да го направя. Можех да те обичам вечно.
— Тогава го направи — казва той уж небрежно.
— Не мога. — Поемам треперливо дъх. — Видях ви двамата. Ти я прегръщаше; тя беше в ръцете ти. Видях всичко.
— Ако беше видяла всичко, щеше да знаеш, че не е нищо такова — започва той. Взирам се в него и лицето му потъмнява. — Стига. Не ме гледай така.
— Не мога. Само така мога да те гледам сега.
— Днес Джен имаше нужда от мен, затова бях до нея, но само като приятел.
— Няма смисъл, Питър. Тя отдавна смята, че си неин, и просто тук няма място за мен. — Очите ми се замъгляват от сълзи. Бърша ги с ръкава на якето си. Не мога вече да седя до него. Твърде много ме боли да гледам лицето му. — Аз заслужавам нещо повече, знаеш ли? Заслужавам… заслужавам да съм най-важната за някого.
— Ти си.
— Не, не съм. Тя е. Ти все още я защитаваш и пазиш тайната й, каквато и да е тя. От кого? От мен? Някога да съм й навредила?
Той разперва безпомощно ръце.
— Ти ме откъсна от нея. Ти стана най-важният човек за мен.
— Не съм. Там е работата. Тя е. — Той се опитва да възрази, но няма смисъл. Как да му вярвам, когато истината е пред очите ми? — Знаеш ли как разбрах, че тя е най-важна за теб? Всеки път я предпочиташ.
— Глупости! — избухва той. — Когато ти разбра, че тя е качила видеото, й казах, че ако те нарани отново, между нас всичко приключва. — Той още говори, но аз не чувам нито дума.
Знаел е.
Знаел е, че е била Дженевив. Знаел е и не ми каза.
Той вече мълчи и се взира в мен.
— Лара Джийн? Какво става?
— Ти си знаел?
Лицето му посивява.