Джон ми пише съобщение, за да провери дали съм добре, но не мога да се накарам да отговоря. Отлагам и това.
Излизам от къщи чак в неделя следобед, за да отида в „Белвю“. Ще планираме партито. С малко настояване от страна на Сторми, Джанет се съгласи с идеята ми за военновременно парти и шоуто трябва да продължи. Да вървят по дяволите разделите.
Сторми казва, че цялата пенсионерска общност била много развълнувана заради партито. Най-вече тя самата, защото се говорело, че „Фърнклиф“, другият голям старчески дом в града, може да изпрати с автобус част от обитателите си. Сторми казва, че там имало поне един приличен вдовец, когото познавала от литературния клуб в местната библиотека. Това събужда интереса на останалите дами.
— Той е много класен — не спира да повтаря тя. — Все още шофира! — Аз помагам да се разпространи мълвата. Правя всичко по силите си да увелича въодушевлението.
На партито всеки ще получи по пет „военни бона“, които могат да се използват за чаша пунш с уиски, малка значка със знаменце или за танц. Това беше идея на господин Моралес. Всъщност неговата идея беше за бон на танц с дама, но всички го смъмрихме, че е сексист, и казахме, че трябва да важи и за дами, и за господа. Алиша, прагматична както винаги, каза:
— Жените ще са много повече от мъжете, затова така или иначе жените ще командват.
Аз минавам от апартамент на апартамент, за да моля хората да ми дадат снимки от четиридесетте, особено с униформи или от военно парти. Една дама ми рече:
— Извинявай, но през четиридесет и пета бях на шест!
Бързо й казах, че може да даде и снимки на родителите си, разбира се, но тя вече затваряше вратата под носа ми.
* * *
Курсът по апликиране се превръща в комитет за планиране на партито. Разпечатах боновете и господин Моралес ги изряза с моето ножче за хартия. Моди, която е нова в групата и разбира от интернет, изрязва новинарски статии от времето на войната, за да украсим масата с напитките. Приятелката й Клаудия работи по списъка с песните.
Алиша ще си има своя малка масичка. Изрязва хартиена гирлянда от жеравчета в различни хартии: лилаво, прасковено, тюркоазено и на цветя. Сторми се възмути, че не са в червено, бяло и синьо, но Алиша удържа позиции и аз я подкрепих. Нейните снимки на американци с японски произход в лагерите за интернирани са в красиви сребърни рамки.
— Тези снимки определено ще развалят настроението — шепне ми Сторми.
Алиша се извърта рязко.
— Тези снимки трябва да образоват невежите.
Сторми се изправя в целия си ръст от метър и шейсет, шейсет и пет — с токчетата.
— Алиша, да не би да ме нарече невежа? — Аз потрепервам. Сторми свърши много работа по партито и напоследък е малко по-буреносна.
Не мога да позволя още един скандал между тях точно сега. Тъкмо ще пледирам за мир, когато Алиша фиксира Сторми със стоманен поглед и казва:
— Щом се разпознаваш.
И двете със Сторми ахваме. Сторми тръгва към масата на Алиша и със замах събаря хартиените жеравчета на пода. Алиша изкрещява и аз пак ахвам. Всички в стаята вдигат глави.
— Сторми!
— На нейна страна ли си? Тя ме нарече „невежа“! Сторми Синклер може да е много неща, но не е невежа.
— Не заемам ничия страна — отвръщам и се навеждам да събера жеравите.
— Ако заемеш страна, трябва да е моята — казва Алиша и вирва брадичка към Сторми. — Тя се смята за някаква гранд-дама, но всъщност е дете, което вдига скандали заради някакво си парти.
— Дете! — пищи Сторми.
— Ще престанете ли да се карате? — За мой ужас от очите ми бликват сълзи. — Не мога да го понеса днес. — Гласът ми трепери. — Просто не мога.
Те се споглеждат и се спускат към мен.
— Скъпа, какво има? — гука Сторми. — Сигурно е заради момче.
— Седни, седни — казва Алиша. Повеждат ме към канапето и сядат от двете ми страни.
— Всички да се махат! — вика Сторми и останалите се пръсват веднага. — А сега ни кажи какво става.
Бърша очи с крайчеца на ръкава си.
— С Питър скъсахме. — За първи път го изричам на глас.
Сторми ахва.
— Скъсала си с господин Хубавец! Заради друго момче ли? — Гледа ме с надежда и знам, че мисли за Джон.
— Не беше заради друго момче. Сложно е.
— Скъпа, никога не е толкова сложно — казва Сторми. — По мое време…
Алиша я гледа страшно.
— Ще я оставиш ли да говори?
— Питър така и не успя да се откъсне от бившето си гадже, Дженевив — казвам аз, подсмърчайки. — Тя е качила онова видео, на което сме в джакузито, и Питър е разбрал, а не ми е казал.