Докато попивам устните си, Кити пита:
— Онова хубавичко момче Джон Амбър Макандрюс ли ще те вземе, или ще се срещнете в старческия дом?
Развявам предупредително кърпичката в лицето й.
— Ще ме вземе, но бъди мила с него. Освен това не е хубавичко момче.
— Хубавичък е в сравнение с Питър — казва Кити.
— Нека бъдем честни. И двамата са хубавички. Все пак Питър няма нито татуировки, нито огромни мускули. Всъщност е много суетен. — Не сме минавали покрай прозорец или стъклена врата, в които да не се е огледал.
— А Джон суетен ли е?
— Не, не мисля.
— Хм.
— Кити, спри да го сравняваш с Питър. Няма значение кой е по-хубав.
Тя продължава, сякаш не ме е чула:
— Питър има много по-хубава кола. Джони какво кара, някакъв скучен джип? На кого му пука за джипове? Те само лочат бензин.
— Ако трябва да съм честна, мисля, че е хибрид.
— Опитваш се да го защитаваш.
— Той ми е приятел!
— Е, Питър е мой приятел.
* * *
Обличането е сложен процес и аз се наслаждавам на всеки етап. Свързано е с очакването и с надеждата за вечерта. Бавно обувам чорапите с ръб, за да не им пусна бримка. Отнема ми цяла вечност да изпъна ръбовете както трябва. После роклята — тъмносиня с бели вейки, малки боровинки и къдрави ръкави. Накрая обувките. Старомодни червени, с високо токче, панделка отпред и каишка на глезена.
В комбинация всичко изглежда чудесно и трябва да призная, че Кити беше права за буклата на главата ми. Всичко друго нямаше да е достатъчно.
На излизане татко вдига голяма врява колко съм била хубава и ми прави милиони снимки, които веднага изпраща на Марго. Тя се включва мигновено на видеочата, за да ме види лично.
— Постарай се да се снимаш със Сторми — казва ми. — Искам да видя с какъв секси тоалет е.
— Всъщност няма да е особено секси. Уши си го сама от плат с щампа от четиридесетте.
— Сигурна съм, че ще намери начин да го направи секси — казва Марго. — С какво ще е облечен Джон Макларън?
— Нямам представа. Каза, че ще е изненада.
— Хм. — Това е многозначително хм, което игнорирам.
Татко ми щраква още една снимка на верандата, когато госпожица Ротсчайлд идва.
— Изглеждаш невероятно, Лара Джийн.
— Така е, нали? — пита татко.
— Господи, обичам четиридесетте — казва тя.
— Гледала ли си документалния филм на Кен Бърнс „Войната“? — пита я татко. — Ако се интересуваш от Втората световна, трябва да го гледаш.
— Трябва да го гледате заедно — обажда се Кити и госпожица Ротсчайлд я поглежда предупредително.
— Имаш ли го на дивиди? — пита тя татко. Кити направо грее от въодушевление.
— Разбира се, можеш да го вземеш когато поискаш — отговаря татко, както винаги неразбрал, а Кити се мръщи. Но след малко зяпва смаяна.
Обръщам се да видя какво гледа и виждам червен мустанг кабриолет да се задава по нашата улица. Гюрукът е свален, а зад волана седи Джон Макларън.
Аз също зяпвам при вида му. Той е с униформа: жълто-кафява риза с жълто-кафява вратовръзка, жълто-кафяв панталон, жълто-кафяв колан и шапка. Косата му е сресана настрани. Изглежда невероятно, като истински войник. Усмихва ми се и ми маха.
— Еха — ахвам аз.
— Наистина „еха“ — казва госпожица Ротсчайлд, която се кокори до мен. Татко и филмът на Кен Бърнс са забравени; всички се взираме в униформения Джон и колата му. Сякаш е излязъл от мой сън. Той паркира колата пред къщата и всички хукваме към нея.
— Чия е тази кола? — пита Кити.
— На татко е — отговаря Джон. — Взех я назаем. Обещах му да я паркирам далеч от другите коли обаче, затова се надявам, че си с удобни обувки, Лара Джийн… — Замълчава и ме оглежда от глава до пети. — Еха! Изглеждаш невероятно. — Сочи към кифлата на главата ми. — Косата ти изглежда съвсем… истинска.
— Тя е истинска! — Докосвам я плахо. Внезапно се смущавам от кифлата на главата и червеното червило.
— Знам… искам да кажа, че изглежда автентично.
— Ти също.
— Може ли да седна в нея? — намесва се Кити с ръка на дръжката на вратата.
— Разбира се — отвръща Джон и слиза от колата. — Но не искаш ли да седнеш зад волана?
Кити кима бързо. Госпожица Ротсчайлд също се качва и татко ги снима. Кити позира с небрежно отпусната на волана ръка.
С Джон стоим отстрани и аз го питам:
— Откъде взе тази униформа?
— Поръчах я по eBay. — Мръщи се и пита: — Правилно ли съм сложил шапката? Мислиш ли, че ми е твърде малка?
— В никакъв случай. Мисля, че изглежда точно както трябва. — Трогната съм, че си е направил труда да поръча униформа за партито. Не мисля, че много момчета биха го сториш. — Сторми ще откачи, когато те види.