— О, знам. Гледам ви и си мисля, че мъж, който може да отгледа такива момичета, е специален човек. Никога не съм виждала толкова отдаден на семейството си мъж. Вие трите сте перлите в короната му, знаеш ли? И точно така трябва да бъде. Връзката на едно момиче с баща му е най-важната връзка с мъж в живота й.
— А връзката на едно момиче с майка му?
Тя накланя замислено глава.
— Да, бих казала, че това пък е най-важната връзка с жена в живота на едно момиче. С майката или със сестрите. Щастливка си, че ги имаш. Знам, че вече го знаеш по-добре от повечето хора, но родителите няма да са винаги до теб. Ако се случи както му е редът, те ще си отидат първи. Но сестрите ти са с теб за цял живот.
— Ти имаш ли сестра?
Тя кима и на загорилото й лице се появява усмивка.
— Имам голяма сестра. Джени. Не се разбирахме така добре като вас, но с времето тя заприличва все повече на мама. И когато мама много ми липсва, отивам при Джени и пак виждам лицето на мама. — Тя сбърчва нос. — Зловещо ли звучи?
— Не. Звучи… хубаво. — Колебая се. — Понякога, когато чуя гласа на Марго — например от долния етаж, когато ни вика, че закъсняваме или че вечерята е готова, — толкова ми прилича на мама, че се заблуждавам. Само за секунда. — В очите ми избиват сълзи.
И в нейните очи има сълзи.
— Не мисля, че едно момиче някога преодолява загубата на майка си. Аз съм вече възрастна и е съвсем нормално и очаквано майка ми да почине, а все още понякога се чувствам осиротяла. — Усмихва се. — Но това е неизбежно, нали? Когато изгубиш някого и още те боли, тогава разбираш, че обичта е била истинска.
Бърша очи. А дали обичта между мен и Питър беше истинска? Защото още ме боли, наистина. Може би все пак това е в реда на нещата. Подсмърчам и питам:
— Значи, ако татко те покани на среща, ще приемеш?
Тя се смее гръмогласно и веднага запушва устата си с ръце, защото Кити се размърдва на дивана.
— Сега разбирам на кого прилича Кити.
— Трина, не отговори на въпроса.
— Отговорът е „да“.
Усмихвам се на себе си. Да.
* * *
Докато измия целия грим и облека пижамата, става почти три сутринта. Обаче не съм изморена. Искам да говоря с Mapго и да й разкажа вечерта най-подробно. В Шотландия са с пет часа напред, което означава, че там е почти осем. Марго става рано, затова вероятно си струва да опитам.
Хващам я, докато се приготвя да излезе за закуска. Тя поставя компютъра на тоалетката си, за да можем да говорим, докато си слага крем, спирала и малко балсам на устните.
Разказвам й за партито, за появата на Питър и Дженевив и най-важното — за целувката с Джон.
— Марго, мисля, че мога да съм влюбена в повече от един човек едновременно. — Може би съм дори момиче, което се влюбва хиляда и двеста пъти.
Внезапно се виждам като пчеличка, която пие нектар от маргаритки, рози и лилии. Всяко момче е сладко по свой собствен начин.
— Ти ли? — Тя спира да опъва косата си на опашка и чука с пръст по екрана. — Лара Джийн, мисля, че ти донякъде се влюбваш във всеки, когото срещнеш. Това ти е част от чара. Ти си влюбена в любовта.
Може да е вярно. Вероятно съм влюбена в любовта! Това не ми се струва чак толкова лошо нещо.
51
Градският пролетен панаир е утре и Кити е обещала от мое име на родителския съвет да занесе торта за играта. На играта с торти звучи музика, докато децата обикалят около кръг с номера, като на игра на музикален стол. Когато музиката спре, се избира случаен номер, и детето, което стои пред него, получава тортата. Това е любимата ми панаирна игра, разбира се, защото обичам да гледам всички домашно приготвени торти, и заради самия късмет. Децата се скупчват около масата с торти и си набелязват тортата, която искат, а после се опитват да вървят съвсем бавно, за да може, когато музиката спре, да се окажат пред нейния номер. Това е игра, която не изисква някакво умение или знание: буквално просто вървиш в кръг на старомодна музика. Разбира се, можеш да отидеш до сладкарницата и да си избереш точно същата торта, но има някаква тръпка в това, да не знаеш какво ще получиш накрая.
Моята торта ще е шоколадова, защото децата, а и хората като цяло, предпочитат шоколада пред всичко останало. В глазурата ще вложа фантазия. Вероятно ще е от натрошен карамел или с маракуя, или може би с бита сметана и мока. Питам се дали да не направя торта в преливащ се цвят, при която глазурата преминава от тъмно към светло. Имам чувството, че моята торта ще е особено желана.