Когато вземам Кити от къщата на Шаней сутринта, питам майка й каква торта ще пече за панаира, защото госпожа Роджърс е вицепрезидент на родителския съвет на основното училище. Тя въздиша тежко и казва:
— Ще изпека готова смес „Дънкан Хайнс“, ако намеря в шкафа, или „Фуд Лайън“. — После ме пита аз какво ще правя, а когато й казвам, отвръща: „Ще те предложа за тийн майка на годината“, което ме разсмива и се изпълвам с още по-голяма решимост да направя най-хубавата торта, защото всички знаят в какво положение е Кити. Не съм казвала на татко за това, нито на Марго, но в прогимназията учителката по английски организира чаено парти за майки и дъщери по случай Деня на майката. Беше след училище и не беше задължително, но наистина исках да отида и да пия чай със сандвичи и кифлички, които тя каза, че ще донесе. Беше само за майки и дъщери обаче. Предполагам, че можех да помоля баба да дойде — Марго го беше правила няколко пъти за дребни събития, — но нямаше да е същото. Не мисля, че подобно нещо би разстроило Кити, но аз още го помня.
* * *
Играта с торти се провежда в музикалния салон на основното училище. Аз се кандидатирах да пускам музиката и направих цял списък със свързани със захар песни. Разбира се „Захарче, захарче“ на „Арчис“, „Сладка закуска“, „Захарен град“, „Не мога да се сдържа (сладък пай и медена питка)“. Когато влизам в залата, майката на Питър и още една майка подреждат тортите. Спирам рязко, не знам какво да направя.
— Здравей, Лара Джийн — казва ми тя, но усмивката не стига до очите й и събужда неприятно усещане в стомаха ми. Облекчена съм, когато си тръгва.
Целият ден има много хора, някои деца играят повече от веднъж за желаната торта. Все ги насочвам към моята карамелена торта, която още е в играта. Има немска шоколадова торта, от която всички са очаровани и за която съм почти сигурна, че е купена, но тя не може да се сравнява по вкус с моята. Не съм почитателка на немската шоколадова торта, защото кой би искал мокри кокосови стърготини? Ужас.
Кити тича наоколо с приятелките си и благоволява да ми помогне в играта за цял час, когато Питър влиза с малкия си брат Оуен. Звучи „Подслади ме“. Кити отива да ги поздрави, а аз се вторачвам в телефона си, докато тя им показва тортите. Не вдигам глава и се преструвам, че пиша съобщение, когато Питър идва до мен.
— Коя е твоята торта? Кокосовата ли?
Вдигам рязко глава.
— Никога не бих купила торта от магазина за тази игра.
— Шегувам се, Кови. Твоята е карамелената. Познах, защото си я украсила много интересно. — Замълчава и пъха ръце в джобовете си. — Е, както знаеш, не отидох в старческия дом с Джен, за да й помогна да те очисти.
Свивам рамене.
— Няма да се учудя, ако и сега си й писал, че съм тук.
— Обясних ти вече, че не ми пука за тази игра. Мисля, че е тъпа.
— Аз пък не мисля така. Все още възнамерявам да победя. — Пускам следващата песен за тортената обиколка и всички деца заемат позиции. — Значи с Дженевив пак сте заедно?
Той изсумтява.
— На теб какво ти пука?
Пак свивам рамене.
— Знаех, че накрая ще се върнеш при нея.
Той се наежва и се обръща, за да си тръгне, но после спира. Потърква врата си и казва:
— Ти така и не отговори на въпроса ми за Макларън. Това среща ли беше?
— А на теб какво ти пука?
Ноздрите му потрепват.
— Пука ми, защото ти ми беше гадже допреди няколко седмици. Дори не помня защо скъсахме.
— Ако не помниш, значи няма за какво да говорим.
— Просто ми кажи истината. Не ме разигравай. — Гласът му изтъня на „разигравай“. Всеки друг път бихме се разсмели на това. Иска ми се да можехме да го направим и сега. — Какво се случва между теб и Макларън?
В гърлото ми има буца и внезапно ми става трудно да говоря.
— Нищо. — Просто целувка. — Приятели сме. Той ми помага в играта.
— Колко удобно. Първо ти пише писма, сега те разкарва из града и виси с теб в старческия дом.
— Нали каза, че не ти пука за писмата?
— Е, не ми пукаше.
Кити ни гледа със сбърчено чело.
— Не възнамерявам да говоря повече за това. Имам работа.
Той ме гледа.
— Целуна ли го?
Да му кажа ли? Трябва ли?
— Да. Веднъж.
Той примигва.
— Значи, докато аз живея като отшелник заради тъпата игра, ти междувременно се размотаваш с Макларън?
— Ние скъсахме, Питър. Междувременно, докато още бяхме заедно, ти беше с Дженевив…
Той отмята глава назад и крещи:
— Аз не я целунах!
Някои възрастни се обръщат и ни поглеждат.
— Беше я прегърнал — шепна яростно.
— Успокоявах я. Господи! Тя плачеше! Казах ти! За да ми го върнеш ли го направи?