— Юнг е бил таен агент на ЦРУ?! — възкликна Кристофър. — Под номер 488! Значи в негова чест баща ми и другарите му са нарекли програмата си!
Въпреки че направо бе шокиран от валящите като лавина разкрития, Кристофър продължи да чете речта на баща си:
— През четиресетте години имах възможността многократно да разисквам тези теми с доктор Юнг, а и да засягам други въпроси, които далеч надхвърляха официалните му функции. Юнг постоянно се усмихваше на идеята ни да изследваме космическото пространство, да стъпим на Луната, да проучим дълбините на океаните и да разбулим тайните им… Защото от негова гледна точка всички тези открития бяха вече тук, в мозъка ни. Защото всеки човек, който се ражда, вече носи в себе си спомена за опита, свързан с изследването на пространството… Или както той се изразяваше така добре (виж бележка номер трийсет и четири)…
Кристофър извърна глава към Сара, която трескаво разлисти класьора и намери нужния пасаж:
— Ние не сме от днес, нито от вчера, а от огромно количество години.
Кристофър спря да чете за миг, смутен от прочетената от Сара бележка, но продължи, силно притеснен от това, което текстът щеше да му разкрие…
— Колективното несъзнавано е нещо като инвентар на паметта на индивида или ако предпочитате — споменик на човечеството от раждането на света. От примитивните следи на нашите човешки, но също и още нечовешки предци. На всички, които са ни предхождали в еволюцията. Само че аз познавам вашите рационални умове, които се тревожат и се съмняват в подобни теории. Но как тогава Юнг е направил това чудесно откритие за колективното несъзнавано? Благодарение на многото си пътувания и на старателни, за да не ги нарека болезнени, проучвания на религиите, митовете и духовността на голяма част от човешките култури. По време на проучванията си Юнг е бил смаян, след като открива колко си приличат символите, основните митове, приказките и мечтите на толкова отдалечени във времето и пространството народи! Митът за всемирния потоп всеки път се развива по един и същ начин: при гърците и евреите, при индийците и китайците, при маите и още много други народи. Въпреки че те не са имали никакъв начин да комуникират помежду си, а повечето са били в пълно неведение за съществуване на другите!
Митът за сътворяването на света също е идентичен. Идентични са даже карикатурите у цивилизации, развили се на различни континенти и нямащи никакъв контакт помежду си. Ще дам само един пример: Библията и Попол Вух[47] у маите по същество представят един и същ разказ. (Виж бележка номер шейсет и осем).
Нов шум от прелиствани страници и после гласът на Сара:
— И в двата разказа последователният ред за сътворението на света е един и същ. Най-напред е простиращата се до безкрая вода, после земята, полъхът на вятъра, който дава живот, растителността, животните и едва накрая — хората. В този, а не в друг ред. Защо? Как да си го обясним по друг начин, ако не с колективното несъзнавано на човешкия род?! Чрез дълбоко вкорененото интуитивно познание, произхождащо от спомените, които дори не съзнаваме, че съществуват.
Кристофър погледна Сара.
И тя бе смутена като него.
Продължи да чете речта на баща си, като се задълбочаваше все повече и повече.
— Ще се съгласите, че това описание на сътворението, което намираме във всички митове, освен другото съответства на еволюцията, която днес познавате благодарение на научните ни изследвания! Всичко протича така, сякаш у нас е записана хронологията на историята на живота! Тук бихме могли да говорим за ментална археология. Най-фрапиращият пример, който потвърждава тази теория, е случаят с пациента Емил Швайцер (виж бележка номер дванайсет).
— Този шизофреник е бил хоспитализиран в клиниката в Цюрих (където работи Юнг) — прочете Сара, — и по време на пристъпите си е виждал слънце с фалос, чието клатене е предизвиквало вятър. Юнг не успява да открие тази толкова конкретна и толкова оригинална невроза у никой друг пациент в литературата по психиатрия и по психоанализа. А тя е била доста богата по онова време. Докато един ден не попаднал на превод за култа към Митра[48], индоиранския бог, първите сведения за когото датират от две хиляди години преди Христа и почитта към когото угасва около трети век преди Христа… Според този култ, вятърът се появявал от тръба, която висяла от Слънцето. Пациентът Швайцер нямало как да познава този мит за Митра, но той носел в съзнанието си точно същия картинен образ като в древното предание. Може да е било чиста случайност, но трябва да признаем, че подобието между видението на болния и описанието в древния мит е впечатляващо.
47
Според Фройд човешката психика се състои от три различни нива на осъзнатост: несъзнавано, предсъзнавано и съзнавано. — Бел. прев.
48
Древноарийски и древноирански бог, бог на правото, съюзите, космическия ред и светлината. В по-късните митове се доближава до представата за Слънцето. — Бел. прев.