— Тъмнейший ще поеме от сухите докове в Крибирск. Можем да се промъкнем в неговия лагер. И да изведем учениците оттам. — Юмрукът му беше здраво стиснат, очите святкаха. Той познаваше тези деца по-добре от всички нас. Някои сигурно бяха негови приятели.
Толя се намръщи.
— Няма начин да се промъкнем в лагера и да ги измъкнем, без да ни усетят. Някои от тия дечурлига са по-малки даже от Миша.
— В Крибирск наистина ще е рисковано — съгласи се Давид. — Много народ, насечена видимост. Ако Алина имаше повече време да се упражнява…
— Разполагаме с пет дни — натъртих.
— Тогава значи нападаме в Долината — каза Женя. — Светлината на Алина ще държи волкрите далеч…
Поклатих глава.
— Въпреки това ще се наложи да се сражаваме с ничевие на Тъмнейший.
— Не и ако те не могат да ни видят — изтъкна Женя.
Надя се ухили.
— Значи ще се скрием право под носовете им!
— Но там ще има още опричници и Гриша — намеси се Толя. — А на тях оръжие не им липсва, за разлика от нас. Дори да не виждат целта, могат да открият огън и да разчитат на късмета си.
— Тогава ще стоим далеч от техния обсег. — Тамар избута чинията си в центъра на масата. — Ето го стъкления сал — каза тя. — Разполагаме стрелци около него, за да прочистят редиците на Тъмнейший. Чак тогава се прокрадваме наблизо, за да се качим на сала, а веднъж изведем ли децата на безопасно място…
— Взривяваме всичко на пух и прах! — възкликна Харшо. Направо му потекоха лигите при мисълта да взриви нещо.
— Заедно с Тъмнейший — завърши Женя.
Завъртях чинията на Тамар, премисляйки предложенията им. Без трета муска силата ми в пряка схватка не можеше да се равнява с тази на Тъмнейший. Той го беше доказал по категоричен начин. Но какво ще е, ако отида при него невидима, използвайки за прикритие светлината така, както другите използват мрака? Подобен ход ще е подъл, даже страхлив, но двамата с Тъмнейший отдавна се бяхме разделили с достойнството. Нали той пръв се посели в ума ми и водеше война в сърцето ми. Не ми пукаше колко честна ще е тази битка, стига да мога да спася живота на Мал.
— Това не ми харесва — обади се той, сякаш бе прочел мислите ми. — Много неща могат да се объркат.
— Изборът не е единствено твой — намеси се Надя. — Месеци наред ти се биеш редом с нас и кървиш заедно с нас. Заслужили сме правото да опитаме да спасим живота ти.
— Въпреки че си един безполезен отказатся — вметна Зоя.
— По-полека — прекъсна я Харшо. — В момента говориш с роднина на Тъмнейший… Я чакай, какъв точно му се падаше? Братовчед? Племенник?
Мал сви рамене.
— Представа си нямам.
— Сега вече в черно ли ще се обличаш?
Отговорът на Мал беше едно много твърдо не.
— Ти си един от нас — намеси се Женя, — независимо дали ти се нрави, или не. Пък и ако Алина те убие, може съвсем да откачи, а в същото време ще притежава трите муски. Тогава ще трябва да разчитаме единствено на Миша да я обуздае със силата на ужасния си танц.
— Тя и без това доста често си сменя настроенията — отбеляза Харшо. После потупа с пръст слепоочието си. — И не е съвсем тук, ако разбирате какво искам да кажа.
Те очевидно се шегуваха, но сигурно имаха право. „Писано ти е да бъдеш мой противовес.“ Чувствата ми към Мал бяха объркани и неподдаващи се на обяснение. Сигурно накрая щях да съм с разбито сърце, но и това беше съвсем човешко.
Надя се протегна и сръга Мал.
— Поне обмисли този план. И ако за нищо не става…
— Алина ще получи нова гривна — довърши Зоя.
— А какво ще кажеш — озъбих се насреща й — да те изкормя и да проверя дали костите ти са здраво скачени?
Зоя бухна косата си.
— Бас ловя, че са също толкова великолепни, колкото и всичко останало в мен.
Отново завъртях чинията на Тамар около оста й, опитвайки се да преценя какво трябва да предприемем тепърва. Щеше ми се да притежавам стратегическите умения на Николай. За едно обаче бях сигурна:
— Ще ни трябва нещо повече от взрив, за да убием Тъмнейший. Не забравяйте, че той оцеля и в Долината, и при сриването на параклиса.
— Тогава какво? — попита Харшо.
— Ще трябва аз да го направя — казах. — Ако успеем да го разделим от неговите воини сенки, мога да използвам удара Сеч. — Тъмнейший несъмнено беше могъщ, но се съмнявах, че дори той ще се възроди отново, след като е бил разполовен. Макар да нямах никаква родствена връзка с Морозов, аз все пак бях Призоваваща слънцето. Някога се надявах да ми е била предопределена велика съдба, а ето че всичко чисто и просто опираше до убийство.