Зоя късо и лекомислено се изсмя.
— Всъщност това може и да проработи.
— Струва си да го обмислим — обърнах се към Мал. — Тъмнейший ще очаква нападение, но не и такова.
Мал дълго мълча.
— Добре — каза най-накрая. — Но ако нещо се обърка… мисля, всички сме единодушни какво трябва да се направи.
Той огледа седящите около масата. Един по един всички кимнаха. Толя беше застинал в стоическа поза. Женя сведе поглед. Накрая останах само аз.
— Трябва да дадеш дума, Алина.
Опитах се да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми.
— Ще го направя. — Думите оставиха метален вкус в устата ми.
— Хубаво — каза той. После сграбчи ръката ми. — А сега дай да покажем на Миша какво значи да танцуваш ужасно.
— Първо да те убия, сега пък да танцувам с теб, някакви други желания да имаш?
— За момента не — отвърна той и ме придърпа още по-плътно към себе си. — Сигурен съм обаче, че все ще измисля нещо скоро.
Сгуших глава на рамото на Мал и вдишах мириса му. Знаех, че не бива да се заблуждавам с такива надежди. Ние нямахме армия. Нито разполагахме с възможностите на един цар. Можехме да разчитаме единствено на събран от кол и въже отряд. „Ще те лиша от всичко познато, от всичко онова, което си обичала.“ Стига да откриеше удобен случай, сигурна съм, Тъмнейший би използвал тези хора срещу мен, но на него никога не му беше хрумвало, че те може да са нещо повече от пречка. Сигурно ги подценяваше така, както, изглежда, подценяваше и мен.
А това беше глупаво. И опасно. Навремето Ана Куя ми беше казала, че надеждата е лукава също като водата. Все намира начин да си пробие път.
Стояхме до късно тази нощ, обсъждайки в детайли нашия план. Особеностите на Долината усложняваха всичко — къде и как да проникнем в нея; дали изобщо ще е възможно самата аз да стана невидима, да не говорим за другите; как да откъснем Тъмнейший от децата, та да можем да ги измъкнем. Не разполагахме с гърмящ прах, така че се налагаше сами да си направим. Освен това исках на всяка цена да гарантирам безопасното излизане на останалите от Долината, ако с мен се случеше нещо.
Тръгнахме рано на следващата сутрин и пак минахме през Два Столба, за да приберем „Водния бик“ от рудника. Странно ни се видя да го заварим така, както го бяхме оставили: скрит на сигурно място като гълъб под стряха.
— Вси светии — възкликна Адрик, когато се качихме на палубата, — тая кръв моя ли е?
Засъхналото петно беше голямо почти колкото самия него. След бягството от Чекръка всички се чувствахме толкова уморени и разбити, че на никого не му беше хрумнало да почисти.
— Ти оплеска всичко тук — обади се Зоя, — сега сам си почисти.
— Ще ми трябват две ръце да лъсна дъските — сопна се Адрик и застана при въжетата.
Изглежда, той предпочиташе хапливите забележки на Зоя пред неспирната тревожна суетня на Надя. Товар ми падна от гърба, щом се уверих, че все още може да призовава, макар да му трябваше време, докато успее да овладее силните въздушни течения само с една ръка. „Багра би могла да го научи“ — тази мисъл ме връхлетя още преди да се сетя, че това вече е невъзможно. Гласът й отново прозвуча в главата ми: „Налага ли се да ти отсека едната ръка? Тогава поне ще има за какво да хленчиш. Сега го направи пак и този път нека е като хората“. Как ли би постъпила с Мал? Опитах се да прогоня тази мисъл. Така или иначе, нямаше как да разберем, пък и време за жалейка и траур не достигаше.
Щом се вдигнахме във въздуха, Вихротворците призоваха умерен попътен вятър, а аз се възползвах от случая да се поупражнявам в изкривяване на светлината, осигурявайки прикритие на кораба отдолу.
Пътуването отне едва няколко часа и ние скоро кацнахме в мочурливите пасбища западно от Карйева. Градът беше ежегодно средище на летния конски панаир. Слава му носеха единствено конните състезания и породистите жребци. Дори да нямаше война, по това време на годината пак щеше да е съвсем пуст.
В писмото си до Аппарат предлагах да се срещнем на хиподрума за конни надбягвания. Тамар и Харшо предварително щяха да го обходят целия, за да се уверят, че не ни се готви капан. Ако нещо се объркаше, щяха да се върнат при нас, за да решим какво да правим от там насетне. Не мислех, че Аппарат ще ни предаде на Тъмнейший, но имаше опасност да е сключил нова сделка с Шу Хан или Фйерда.