Пристигнахме на срещата ден по-рано, а пасището беше идеално за тренировка по маскиране на движещи се обекти. Миша разгорещено настояваше той да е пръв.
— Аз съм най-дребен — каза. — Така ще те улесня.
После се завтече към центъра на полето.
Вдигнах ръце над главата си, завъртях китки и Миша изчезна. Харшо подсвирна одобрително.
— Виждате ли ме? — провикна се Миша. Щом започна да ни маха, светлината около него се развълнува леко и кльощавите му ръчички се появиха, сякаш провесени във въздуха.
„Концентрация.“ Ръцете изчезнаха.
— Миша — подкани го Мал, — затичай се към нас.
Той се появи, после пак изчезна, щом успях да се нагодя към светлината.
— Виждам го отстрани — провикна се Толя от другата страна на пасбището.
Изпъшках. Явно трябваше да обмисля всичко много по-внимателно. Прикриването на кораба беше по-лесно, защото трябваше да отклонявам светлината само отдолу. Сега обаче се налагаше да мисля за всички възможни гледни точки.
— Така е по-добре! — провикна се пак Толя.
Зоя внезапно изскимтя.
— Малкото келеме току-що ме ритна!
— Умно момче — похвали го Мал.
Повдигнах вежда.
— Доста по-умно от някои други.
Той имаше доблестта да се изчерви.
През останалата част от следобеда правех и другите невидими на полето — първо по един, после по двама, накрая по петима Гриша наведнъж.
Това беше съвсем различно от постигнатото досега, но уроците на Багра все още вършеха работа. Когато се съсредоточавах само и единствено върху насочване на светлината, различните променливи величини ме объркваха и затрудняваха. Но ако мислех за светлината като за вездесъща и не опитвах да я пречупя, а само да я отклоня, тогава всичко ставаше по-лесно.
Сетих се как бях видяла Тъмнейший да използва силата си, за да ослепява войниците на бойното поле, поразявайки многобройна вражеска сила с един-единствен удар. Това за него беше лесно, идваше му отвътре. „Знам неща за силата, за които ти можеш само да предполагаш.“
Упражнявах се цяла вечер и продължих на следващата сутрин, след като Тамар и Харшо тръгнаха за уречената среща, но усетих, че все по-често губя концентрация. Стига да имахме повече стрелци, атаката срещу сала на Тъмнейший имаше шанс. Но кого ли щяха да заварят двамата на хиподрума? Самия свещеник? Или нямаше да има жива душа? Навремето си представях армия от крепостни, които — закриляни от трите муски — тръгват на поход под знамена с извезана на тях жар-птица. Но ние вече не водехме тази война.
— Виждам го! — пропя Зоя, гледайки към мен. И наистина, едрият силует на Толя ту се появяваше, ту изчезваше, докато подтичваше от дясната ми страна.
Отпуснах ръце.
— Дайте да спрем за малко — предложих.
Надя и Адрик разгънаха едно от платната, за да му помага тя при овладяването на въздушните потоци, а Зоя се изтегна лениво на палубата и се зае да критикува съвсем недобронамерено.
През това време Давид и Женя седяха свели глави над неговите записки, търсейки източници за получаването на лумия. Оказа се, че дарбите на Женя не се ограничават единствено с отварите. Нейната сила открай време се делеше някъде между Корпоралки и Материалки и аз често се питах какъв път би избрала тя, ако Тъмнейший не беше й повлиял. Мал и Миша отидоха в най-далечния край на полето и подредиха купчина борови шишарки покрай плета, за да се упражнява малкият в стрелба.
Така на нас двамата с Толя не ни остана нищо друго, освен да чакаме и да се тревожим. Той седна край мен на левия борд и провеси крака през парапета.
— Искаш ли да се поупражняваш още малко? — попита ме.
— Май се налага.
Дълго мълчахме, докато най-накрая той отново проговори:
— Ще се справиш ли, когато му дойде времето?
Въпросът зловещо ми напомни за това как Мал ме попита дали ще успея да прострелям жар-птица.
— Май не ти се вярва, че планът ще проработи.
— Мисля, че това не променя нищо.
— Ти не…
— Дори да победиш Тъмнейший, Долината ще остане.
Ударих пети в корпуса.
— Не мога да се преборя с Долината — казах. — Но силата ми поне ще направи прекосяването й възможно. Можем да унищожим волкрите. — Мисълта за това никак не ми се нравеше. Каквито и чудовища да бяха сега, волкрите някога са били хора. Отпуснах се назад и погледнах Толя в очите. — На теб обаче май не ти се вярва.