Глава 16
Нямаше да е безопасно да приближим Крибирск от тая страна на Долината, затова решихме да атакуваме откъм Западна Равка, а това значеше да се справим с пътуването през нея. Надя и Зоя не биха могли да поддържат „Водния бик“ дълго време във въздуха с толкова много пасажери. Затова се споразумяхме Толя да преведе Солдат Сол до източния бряг на Долината и да ни чакат там. Имаха цял ден езда, а това щеше да ни даде време да влезем в Западна Равка и да намерим подходящо за лагеруване място. После отново щяхме да се съберем и да прекосим Долината, защитени от моята сила.
Качихме се на „Водния бик“ и само няколко часа по-късно вече се носехме към неестествената черна мъгла на Долината на смъртната сянка. Този път бях подготвена за чувството за нещо познато, за някакво сродство, което ме обземаше, когато навлезехме в нея. Сега, след като се бях докоснала до мерзост, усещането беше дори по-силно. Вече разбирах много по-ясно потребността, подтикнала Тъмнейший да продължи опитите на Морозов: наследство, което той е смятал за свое.
Волкрите се нахвърлиха върху нас. Зърнах смътните очертания на крилете им, долових крясъците им, докато те кръжаха около ореола на призованата от мен светлина. Ако Тъмнейший изпълнеше своята закана, скоро щяха да са сити. Почувствах благодарност, когато навлязохме в небето над Западна Равка.
Всички земи на запад от Долината бяха обезлюдени. Летяхме над изоставени селца и стопанства, без да зърнем жива душа. Най-накрая на няма и два километра от мрачните предели на Долината решихме да кацнем в някаква ябълкова градина, разположена в югозападните предградия на онова, което беше останало от Новокрибирск. Стопанството се наричаше „Томикяна“ — името беше изписано напряко през стената на избата и хамбара с преси за ябълково вино. Дърветата се огъваха от плод, който щеше да си остане необран.
Домът на собственика приличаше на същинска торта: разточително декориран, добре поддържан и увенчан с бял купол. Почувствах се почти виновна, когато Харшо разби един от прозорците, за да ни отвори отвътре.
— Новобогаташи — заключи Зоя, докато обхождахме натруфените стаи, всяка различно обзаведена и с камина, чиято полица бе отрупана с порцеланови фигурки и дребни украшения.
Женя взе едно керамично прасенце.
— Гадост.
— На мен пък тук ми харесва — опъна се Адрик. — Приятно е.
Зоя издаде звук, все едно повръща.
— Сигурно изисканият вкус се оформя с възрастта.
— По-малък съм от теб само с три години.
— Тогава явно по природа си с лош вкус.
Мебелите бяха покрити с чаршафи. Миша грабна един от тях и се завтече от стая в стая, влачейки го подире си като плащ. Повечето от шкафовете и бюфетите бяха опразнени, но Харшо все пак успя да открие консерва със сардини, която си подели с Онкет. Наложи се да пратим хора до съседните стопанства, за да намерят някаква храна.
След като се уверихме, че наблизо няма вражески очи и уши, възложихме на Давид, Женя и Миша да набавят материалите за създаване на лумия и гърмящ прах. Всички останали отново се качихме на „Водния бик“, за да прекосим Долината обратно към Равка.
Уговорката беше да се срещнем със Солдат Сол при статуята на Санкта Анастасия, издигната на нисък хълм, който гледаше към някогашния град Цемна. Благодарение на Анастасия той се спасил от чумата, погубила половината жители на околните селища. Но явно дори закрилата на светицата не беше успяла да го запази от Долината. Градът бил погълнат, когато гибелните експерименти на Черния еретик създали Безморие.
Статуята представляваше зловеща гледка: огромна каменна жена с широко разперени ръце и прикован към пустошта на Долината благосклонен поглед. Според легендата Анастасия отървала много градове от болестите. Дали наистина бе вършила чудеса, или просто е била надарен Лечител? И имаше ли разлика между двете?
Пристигнахме преди Солдат Сол, затова кацнахме и направихме бивак да пренощуваме. Нощите още бяха топли и не се налагаше да разпъваме палатки; проснахме войнишките одеяла в подножието на статуята край неравна поляна, осеяна с червеникави камъни. Мал взе Харшо и двамата тръгнаха да търсят някакъв дивеч за вечеря. Едва ли щяха да имат успех обаче, ако и животните също като нас гледаха да стоят далеч от Безморие.