— Ти пък защо реши, че ще те искам в двора си?
— Ще ти трябва голям късмет да съм сред твоите придворни. Ела тук. Украшението ти е накриво.
Взех отново пръстена и започнах да го търкалям в дланта си. Все не можех да се реша да си го сложа.
Надя ме бутна с рамо.
— Има и по-лоши неща от един принц.
— Така си е.
— Но има и по-хубави — добави Тамар и бутна в ръцете на Надя една кобалтовосиня дантелена рокля. — Пробвай тази.
Надя я разгъна.
— Ума ли си изгуби?! Деколтето й стига почти до пъпа!
Тамар се ухили.
— Именно.
— Тогава Алина не може да я носи — обади се Зоя. — Иначе има опасност да се изсипе право в десертната чиния.
— Въпрос на дипломация! — провикна се Тамар.
Надя взе да се превива от смях.
— Западна Равка се обявява в подкрепа на бюста на Призоваващата слънцето!
Опитах да се намръщя строго, но не се удържах и гръмко започнах да се смея.
— Дано поне ви е забавно!
Тамар преметна един шал около раменете на Надя и я привлече за целувка.
— О, в името на вси светии — проточи недоволно Зоя. — Всички ли вече се чифтосахте?
Женя се изкикоти.
— Горе главата! Забелязах, че Стиг те зяпа жално-милно.
— Той е фйерданин — отвърна Зоя. — Те само така гледат. А аз мога и сама да си намеря някой лика-прилика, благодаря!
Започнахме да ровим из пълните с дрехи сандъци, подбирайки рокли, връхни дрехи и бижута, подходящи за пътуването. Николай и тук се беше проявил като стратег. Всяка одежда беше грижливо изработена в нюансите на синьо и златно. Аз лично не бих имала нищо против малко разнообразие, но това пътуване беше представително, не за удоволствие.
Момичетата останаха чак докато лампите взеха да догарят, а аз им бях благодарна, че ми правят компания. Но когато всяка си подбра рокля, а останалите премени бяха грижливо скатани и върнати в сандъците, взеха една по една да пожелават лека нощ.
Прибрах пръстена от масата, усещайки нелепата му тежест в шепата си.
„Синьото рибарче“ скоро щеше да се върне от път и двамата с Николай трябваше да поемем на борда му към Западна Равка. По това време Мал и неговият екип щяха вече да са на път към Сикурзой. Така и трябваше да стане. Аз мразех дворцовия живот, но Мал истински го презираше. За него би било същинско мъчение да ме охранява по време на банкетите в Ос Кърво.
Ако трябва да съм честна, той направо разцъфна, откакто напуснахме Малкия дворец, даже животът под земята му се отрази добре. Превърна се в естествен лидер на останалите и откри нова цел пред себе си. Не мога да кажа, че изглеждаше щастлив, но сигурно с времето и това щеше да се случи — когато мирът настъпеше и пред него се откриеше ново бъдеще.
„Ние ще намерим жар-птица. Ще срещнем в битка Тъмнейший. Може би дори ще победим. Аз ще сложа пръстена на Николай, а Мал ще се премести. Ще заживее живот, какъвто заслужава и какъвто сигурно би имал, ако не бях аз.“ Тогава защо онова острие между ребрата продължаваше да се върти и да ме мъчи?
Отпуснах се върху леглото, през прозореца струеше звездна светлина, а смарагдът лежеше стаен в шепата ми.
Така и не разбрах дали го направих нарочно, случайно ли стана, но нараненото ми сърце подръпна онази невидима нишка. Може пък да съм била твърде уморена, за да устоя на повика. Озовах се в сумрачна стая, вперила поглед в Тъмнейший.
Глава 9
Той седеше на ръба на масата с риза, свита на топка върху коленете, и ръце, вдигнати високо над главата, докато неясният силует на една жена — Лечител от Корпоралки, — оглеждаща кървавата цепка от едната му страна, постепенно се очерта до него. Отначало помислих, че това е лазаретът в Малкия дворец, но помещението беше твърде тъмно и размазано, за да кажа със сигурност.
Опитах да не взимам присърце външния му вид: разчорлената коса, тъмните изпъкналости по гръдния кош. Изглеждаше толкова човешки — обикновено момче, ранено в битка или в приятелска схватка. „Само дето не е момче — напомних си, — а чудовище, което живее от векове и е отнело стотици животи.“
Той стискаше челюсти, докато жената Корпоралник си вършеше работата. Щом раната бе зашита, Тъмнейший я отпрати само с едно махване на ръката. Тя за момент се поколеба, после се отдалечи и се разтвори в мрака.