— Има нещо, което не ми излиза от ума — каза той. Нито поздрав, нито предисловие.
Зачаках.
— В нощта, когато Багра ти каза за моите намерения, нощта, когато ти избяга от Малкия дворец, почувства ли някакво колебание?
— Да.
— А след като напусна, минавало ли ти е през ум да се върнеш?
— Мислила съм за това — признах.
— И въпреки това не го направи.
Знаех, че трябва да си тръгна. Или поне да си държа устата затворена, но бях толкова уморена и ми беше така спокойно да съм тук, с него.
— Не беше само заради онова, което ми каза Багра. Ти ме излъга. Ти ме мамеше. Ти… ме привлече. — „Съблазни ме, накара ме да те желая, накара ме да се съмнявам в собственото си сърце.“
— Имах нужда от твоята преданост, Алина. Исках с мен да те свързва нещо повече от дълг и страх. — Пръстите му опипаха мястото, където доскоро зееше раната. Сега там се виждаше само леко зачервяване. — Носят се слухове, че са те видели с твоя Ланцов.
Приближих, опитвайки да овладея гласа си.
— Къде?
Той вдигна очи, устните му се извиха в лека усмивка.
— Харесваш ли го?
— Има ли значение?
— Винаги е по-трудно, когато ги харесваш. После по-неутешимо скърбиш за тях.
За колко души самият той беше тъгувал. Имал ли бе приятели? А съпруга? Дали изобщо е допуснал някого толкова близо до себе си?
— Кажи ми, Алина — продължи Тъмнейший, — той вече предяви ли претенции върху теб?
— Да предяви претенции ли? Като че съм някой полуостров?!
— Само без изчервяване, моля. И без да отклоняваш поглед. Колко си се променила! Ами твоят верен следотърсач? Дали ще спи свит на кълбо в подножието на престола ти?
Той ставаше все по-настъпателен, опитвайки се да ме провокира. Но вместо да избягам, аз пристъпих още по-близо.
— Онази нощ ти дойде при мен в твоята стая, приел образа на Мал. Защо го направи, защото знаеше, че теб ще изритам ли?
Пръстите му се впиха в ръба на масата, но той само сви рамене.
— Защото тогава ти копнееше за него. Още ли е така?
— Не.
— Схватлива ученичка, но неумела лъжкиня.
— Защо такова презрение към един отказатся?
— Не е презрение. Съчувствие е.
— Те не всички са глупави и слабоволни.
— Затова пък са лесно предвидими — отвърна той. — Хората ще те обичат до едно време. Но какво ще стане, когато техният любим цар остарее и умре, а нечестивата му съпруга е все така млада? И когато всички, които помнят твоята саможертва, се превърнат на прах? Как мислиш, колко време ще е нужно на техните деца и внуци да се обърнат срещу теб?
От думите му тръпки ме побиха. Все още не можех да осмисля представата за дългия живот, който се простираше пред мен; за зейналата пред мен бездна на вечността.
— Никога не си мислила за това, нали? — продължи Тъмнейший. — Ти живееш само в един миг. А аз в хиляди.
„Не сме ли ние всичкото?“
Докато се усетя, ръката му се стрелна и ме стисна за китката. Изведнъж цялата стая се избистри пред погледа ми. Той ме придърпа и ме заклещи между коленете си. Другата му ръка ме притисна в кръста и силните му пръсти плъзнаха по гръбнака ми.
— На теб ти беше писано да си мой противовес, Алина. Ти си единственото човешко същество на този свят, способно да управлява заедно с мен и да контролира силата ми.
— Кой тогава е моят противовес? — Въпросът изскочи от устата ми, преди да го обмисля, обличайки в сурови думи една мисъл, която ме терзаеше дори повече от съмнението има ли изобщо жар-птица. — Ами ако се окаже, че не съм по-различна от теб и вместо да те спра, отприщя нова лавина?
Той ме гледа дълго и изпитателно. Винаги ме гледаше така, сякаш съм уравнение, което все не може да реши.
— Искам да знаеш името ми — каза. — Името, с което съм кръстен, не титлата, която си присвоих. Ще приемеш ли, Алина?
Усещах в шепата си тежестта от пръстена на Николай — там, в Чекръка. Нищо не ме принуждаваше да бъда с Тъмнейший. Всеки момент можех да стана на дим между пръстите му и, отново възвърнала трезвия си разум, да се озова в безопасност в каменните покои навръх планината. Но аз не исках да си тръгвам. Независимо от всичко, желаех това прошепнато доверие.
— Да — издишах.
— Александър — пророни той след дълго мълчание.
Изсмях се задавено. Той изви вежда, лека усмивка разтегли устните му.