Посочих с пръст Давид.
— Обличай се — наредих. — Разполагаш с две минути.
— Ама какво… — понечи Женя.
— Просто го направи.
Излязохме навън да изчакаме.
Мал леко се прокашля.
— Не бих казал, че съм изненадан.
Тамар изсумтя.
— След кратката му реч в оръжейната чак на мен ми се прииска да му налетя.
След малко вратата изскърца и разчорленият босоног Давид ни покани вътре. Женя седеше на нара със скръстени крака, а червените й къдрици стърчаха във всички посоки.
— Какво е станало? — попита Давид. — Какво не е наред?
— Имам сведение, че Тъмнейший се кани да използва Долината срещу Западна Равка.
— Ами Николай… — понечи да се намеси Тамар.
Вдигнах ръка.
— Искам да разбера дали това е възможно.
Давид поклати глава.
— Невъзможно е да го направи без теб. Нали трябва да влезе в Безморие, ако иска да го разшири.
— Той твърди, че може да го направи. Казва, че си оставил някакви тайни в Малкия дворец.
— Я, чакай малко! — намеси се Женя. — Откъде идва тази информация?
— Имам си източници — отвърнах отсечено. — Какво искаше да каже той, Давид? — Не ми се щеше да повярвам, че той ни е предал, не и умишлено.
Давид свъси вежди.
— Когато бягахме от Ос Олта, там останаха старите ми тетрадки, но те едва ли са опасни за нас.
— Какво има в тях? — попита Тамар.
— Какво ли не — отвърна той, докато чевръстите му пръсти ту усукваха, ту развиваха плата на панталона му. — Проекти за огледални чинии; лещи, които филтрират спектралните вълни, все неща, които не биха му помогнали да влезе в Долината. Но… — Той леко пребледня.
— Какво още?
— Просто една идея…
— Какво още?
— Проект за стъклен сал, който двамата с Николай изобретихме.
Свих вежди и погледнах Мал, после и към останалите. Всички изглеждаха не по-малко озадачени от мен.
— Защо ще му е на него стъклен сал?
— Корпусът беше пригоден да вмести лумия.
Махнах нетърпеливо с ръка.
— Какво е лумия?
— Нещо като течен огън.
Вси светии!
— О, Давид! Не може да си го направил!
Течният огън бе едно от творенията на Морозов — лепкава и леснозапалима субстанция, чийто пламък беше почти невъзможно да се угаси. Изобретението се оказало толкова опасно, че Морозов унищожил формулата само часове след нейното създаване.
— Не! — Давид вдигна отбранително ръце. — Не, не. Това е усъвършенстван, по-безопасен вид. При реакцията се произвежда само светлина, не и топлина. Открих я, докато опитвахме да подобрим светлинните бомби срещу ничевие. Идеята се оказа неприложима, но ми хареса и я запазих за… за по-късно. — Той безпомощно сви рамене.
— Значи гори без топлина?
— Просто източник на изкуствена светлина.
— Достатъчно силен, за да държи волкрите далеч?
— Да, но лумия е безполезна за Тъмнейший. Животът й е съвсем ограничен и трябва слънчева светлина, за да се активира.
— Колко светлина?
— Съвсем малко, точно там беше цялата работа. Така още повече щяхме да увеличим силата ти, също като с чиниите. Но след като в Долината няма никаква светлина…
Протегнах ръце и по стените запълзяха сенки.
Женя изпищя, а Давид отново се сви върху леглото. Толя и Тамар посегнаха към оръжието.
Отпуснах ръце и сенките се скриха. Всички зяпнаха насреща ми.
— Нима владееш такава сила? — прошушна Женя.
— Не. Само незначителна част от нея. — Според Мал я бях присвоила от Тъмнейший. Нищо чудно той също да си бе присвоил нещо от мен.
— Значи така си накарала сенките да танцуват, докато бяхме в Котлето — обади се Толя.
Кимнах.
Тамар тикна пръст в гърдите на Мал.
— Тогава си ни лъгал!
— Просто запазих тайната й — отговори Мал. — Ти щеше да направиш същото.
Тя скръсти ръце. Толя положи огромната си ръка върху рамото й. Всички изглеждаха разтревожени, но не колкото трябваше да се очаква.
— Осъзнавате ли какво значи това? — казах. — Ако Тъмнейший притежава дори частица от моята сила…
— Ще може ли да отблъсне волкрите? — попита Женя.