— Не — отвърнах. — Не мисля. — На мен ми трябваше поне една муска, за да призова достатъчно светлина и да прекося безопасно Долината. Естествено, нямаше гаранция, че Тъмнейший не си е присвоил много повече от моята сила след схватката ни в параклиса. Но пък ако наистина можеше да владее светлината, досега да е предприел нещо.
— Това е без значение — окаяно се обади Давид. — Стига му съвсем малко слънчева светлина, за да задейства лумия в Долината.
— И много повече за защита — намеси се Мал. — Поне на един пясъчен сал с Гриша и тежковъоръжени войници…
Тамар поклати глава.
— Това изглежда рисковано дори за Тъмнейший.
Но се намеси Толя, изговаряйки гласно моите собствени мисли:
— Забравяте ничевие.
— Воините сенки срещу волкрите? — ужасена попита Женя.
— Вси светии — изруга Тамар. — Вие на чия страна бихте застанали в тая битка?
— Има обаче един проблем — каза Давид. — Лумия разяжда всичко. Единствено стъклото може да издържи, но това води до нови конструкторски главоблъсканици. Двамата с Николай така и не успяхме да ги разрешим. За нас това беше… просто игра.
Дори Тъмнейший още да не бе разрешил тези проблеми, той скоро щеше да го направи.
„Никъде няма да намериш убежище. Никъде няма да намериш покой.“
Стиснах главата си с ръце.
— Той ще нахлуе в Западна Равка.
А след това никоя държава вече нямаше да посмее да подкрепи мен или Николай.
Глава 10
Половин час по-късно седяхме в единия край на масата в столовата с празни стакани пред себе си. Женя предвидливо се беше измъкнала, но Давид остана с обронена над купчина чертежи глава, опитвайки да възстанови по памет проекта за стъкления сал и формулата на лумия. За добро или за зло, аз не вярвах, че той умишлено е помогнал на Тъмнейший. Прегрешението на Давид беше неговата жажда за познание, не за власт.
Останалата част от Чекръка беше пуста и притихнала, повечето войници и отцепниците Гриша още спяха. Въпреки че го измъкнахме от завивките посред нощ, Николай беше успял да се спретне и изглеждаше елегантен дори с маслиненозеления шинел, наметнат върху нощната риза и панталона му. Не отне много време да го въведа в онова, което знаех до момента, и никак не бях изненадана от първия му въпрос, откъснал се от устата.
— Откога знаеш? — попита. — Защо не си ми казала по-рано?
— От близо час, може и по-малко. Просто исках да получа потвърждение от Давид.
— Това е невъзможно…
— Неправдоподобно — поправих го внимателно. — Николай… — Стомахът ми се сви. Бегло погледнах Мал. Още не бях забравила как реагира той, когато най-накрая му признах за виденията си с Тъмнейший. Сега беше дори по-лошо, защото сама го потърсих. — Чух го от самия Тъмнейший. Той ми го каза.
— Моля?!
— Мога да го посещавам в нещо като видение. Аз… аз го потърсих.
Настана мъчителна пауза.
— Можеш ли да го шпионираш?
— Не точно. — Опитах се да обясня доколко мога да разгледам помещенията и как ми се явяват те. — Не чувам останалите хора, нито ги виждам добре, докато не дойдат съвсем близо до Тъмнейший или не разговарят с него. Във виденията ми той сякаш е единственото реално, материално присъствие.
Пръстите на Николай барабаняха върху масата.
— Въпреки това не пречи да пробваме да разберем нещо повече от него — каза възбудено той — или пък да му подхвърлим фалшиви сведения. — Примигнах стъписана. Николай светкавично беше открил стратегически ход. Но аз трябваше вече да съм свикнала с това. — Можеш ли да го правиш и с останалите Гриша? Един вид да проникнеш в тяхното съзнание?
— Едва ли. Двамата с Тъмнейший сме… свързани. И вероятно така ще остане от сега нататък.
— Трябва да предупредя Западна Равка спешно да евакуират района около границата с Долината — каза Николай. Прокара ръка по лицето си. За първи път усещах някакво пропукване в неговата самоувереност.
— Сега ще се откажат от съюза, нали? — обади се Мал.
— Най-вероятно. Блокадата беше жест от страна на Западна Равка, когато там си мислеха, че са в безопасност и няма да има възмездие.
— Ако те капитулират — включи се Тамар, — дали Тъмнейший все пак ще нахлуе?
— Тук не става дума само за блокадата — намесих се, — а за пълното ни откъсване от света. Иска да е сигурен, че вече няма къде да отидем. Освен това става въпрос за мощ и власт. Той ще използва Долината като оръжие. Винаги към това се е стремил. — Устоях на порива да докосна голата си китка. — Това е непреодолим импулс.