— С какви сили разполагаш? — обърна се Мал към Николай.
— Общо ли? Сигурно може да разчитаме на близо петхилядна войска. Тя обаче е пръсната на групи из целия северозапад и мобилизацията им ще е проблем. Въпреки това според мен ще стане. Освен това имаме основание да смятаме, че и някои от доброволческите отряди са на наша страна. От гарнизона в Полизная масово дезертират, както и по северния и южния фронт.
— Ами Солдат Сол? — обади се Толя. — Те ще се бият. Сигурен съм, че с готовност ще жертват живота си за Алина. И преди са го правили.
Потръпнах неволно и разтрих ръце, представяйки си още колко животи ще бъдат изгубени, както и озареното от дива радост лице на Руби, татуирано със знака на лъчистото слънце.
Николай сви вежди.
— Може ли да се разчита на Аппарат обаче? — Свещеникът беше послужил като оръдие в заговора, който едва не свали бащата на Николай от власт, и за разлика от Женя не беше беззащитна прислужница, жертва на щенията на царя. Напротив, служеше му като негов доверен съветник. — Какво точно преследва той?
— Според мен иска да оцелее — отвърнах. — И не би рискувал явно да се опълчи на Тъмнейший, освен ако не е сигурен в изхода.
— Можем да ползваме и някои подкрепления — добави Николай.
В дясното ми слепоочие се обади тъпа болка.
— Това не ми харесва — казах. — Нито едното, нито другото. Тук става въпрос да хвърлим сума ти народ срещу ничевие. Загубите ще бъдат нечувани.
— Добре знаеш, че аз също бях там, когато нападнаха — отвърна Николай.
— Значи ли това да добавя с лека ръка и твоите хора към списъка със загинали?
— Ако Тъмнейший използва Долината, за да ни отреже от всички възможни съюзници, тогава Равка е негова. И ще стане още по-могъщ, когато обедини силите си. Ето защо нямам намерение просто да се предам.
— В Малкия дворец с очите си видя на какво са способни тези чудовища…
— Сама го каза: той няма да се спре. Необходимо му е да използва силата си, а колкото повече я използва, толкова повече ще жадува за още. Сега може би е последният ни шанс да го надвием. Освен това разправят, че Оретцев си го бива като следотърсач. Открие ли жар-птица, може би ще имаме значително предимство.
— А ако не успее?
Николай сви рамене.
— Тогава ще си облечем най-гиздавите дрехи и ще умрем като герои.
Зазоряваше се, когато най-после приключихме с уточняването на подробностите и планирането на следващия ни ход. „Синьото рибарче“ се беше завърнало и Николай незабавно го прати обратно, този път с нов екипаж, за да предупреди задругата на търговците в Западна Равка, че Тъмнейший най-вероятно планира нападение срещу тях.
Вестоносците трябваше да предадат и поканата за среща с Николай и Призоваващата слънцето на неутрална територия в Керч. За нас двамата беше твърде рисковано да се оставим да ни заловят на място, което скоро можеше да се превърне във вражеска територия. „Пеликан“ също беше вече в хангара и скоро щеше да поеме към Керамзин, но без нас. Не бях съвсем сигурна дали съжалявам, или изпитвам по-скоро облекчение, че не отивам в сиропиталището, но сега не беше време да се отклоняваме от маршрута. Мал и неговата група заминаваха с „Водния бик“ за Сикурзой на следващия ден, а аз щях да се присъединя към тях след седмица. Решихме да се придържаме към първоначалния си план с надеждата, че Тъмнейший няма да ни изпревари.
Имаше още какво да се обсъжда, но Николай трябваше да пише писма, а аз исках да говоря с Багра. Времето на уроците беше приключило.
Намерих я в мрачната й бърлога — огънят вече беше разпален и жегата вътре не се търпеше. Миша тъкмо й беше донесъл подноса със закуската. Изчаках, докато старицата си изяде кашата от елда, отпивайки от време на време от горчивия черен чай. Щом приключи, Миша отвори книгата си, за да продължи четенето, но Багра бързо го постави на място:
— Отнеси подноса горе — нареди му тя. — Малката светица си е наумила нещо. Ако я накараме да почака още малко, може да скокне от стола и здравата да ме раздруса.
Ужасно женище. Никога ли нищо не й убягваше?
Миша взе подноса. После се поколеба, пристъпвайки от крак на крак.
— Трябва ли после веднага да се върна?
— Стига си се гърчил като червей — сопна му се Багра и Миша замръзна на място. Тя махна с ръка. — Пръждосвай се, непотребна твар такава, но гледай да не закъснееш с обяда.