— Знай, че те обичах — обърна се тя към Тъмнейший. — Знам, че това не беше достатъчно.
После с един-единствен скок се хвърли към парапета и преди да си поема въздух, за да изпищя, политна напред и изчезна отвъд ръба, повличайки ничевие, оплетени в мрежата й от мрак, със себе си. Те профучаха на тумби покрай нас — пищяща черна вълна, заляла терасата и плиснала отвъд нея, привлечени от силата, която струеше от Багра.
— Не! — изрева Тъмнейший. После се гмурна подир нея, а крилете на черното му войнство раздираха въздуха с неговата ярост.
— Алина, сега! — Думите на Мал стигнаха до мен през мъглата на обзелия ме ужас, почувствах как той ме блъсна през вратата и изведнъж се видях да тичам през обсерваторията заедно с него, а Миша беше в ръцете му. Тълпа ничевие се носеше покрай нас, притеглена към терасата от черните мрежи на Багра. Други висяха объркани във въздуха, докато господарят им все повече се отдалечаваше.
„Бягай“ — все ми повтаряше Багра. Ето че сега пак го направих.
Отопляваният под се хлъзгаше от разтопения по него сняг. Огромните прозорци на Чекръка зееха с разбити стъкла и снежната виелица нахлуваше свободно вътре. Мярнах паднали тела и малобройни групи, вкопчени в схватка.
Неспособна бях да разсъждавам трезво. Сергей. Николай. Багра. Багра. Пропадаща в мъглата, докато озъбените скали долу се надигат, за да я посрещнат. Дали ще извика в последния си миг? Дали ще затвори слепите си очи? „Малка светица. Малка мъченица.“
Толя тичаше към нас. Видях как двама опричници му се нахвърлиха с извадени саби. Без дори да забави крачка, той изстреля юмруци към тях и те се свлякоха, хванали се за гърдите, а от устите им рукна кръв.
— Къде са другите? — извика Мал, когато пресрещнахме Толя и тримата заедно се втурнахме надолу по стълбите.
— В хангара, но ония са много повече. Трябва да слезем там.
Някои от Вихротворците на Тъмнейший, облечени в сини роби, се опитваха да преградят стълбището. Те запращаха с ураганен вятър насреща ни всичко, което им попадне: сандъци, денкове, мебели. Развъртях се с удара Сеч, правейки ги на трески, още преди да са стигнали до нас. Разпилях и Вихротворците.
Най-лошото обаче ни чакаше в хангара долу. Там всичко беше обърнато с главата надолу след паническия бяг при атаката на Тъмнейший.
Около „Пеликан“ и „Ибис“ имаше голяма тълпа. „Пеликан“ вече се беше издигнал над земята, носен от въздушното течение на Вихротворците. Войници теглеха въжетата, опитвайки да го задържат и да се качат на борда, защото нямаше за кога да чакат другата баржа.
Някой издаде рязка заповед и „Пеликан“ се откъсна на свобода. Излитайки, той разора като плуг тълпата, повлякъл след себе си като някакви странни котви пищящите мъже. После се изгуби от поглед.
Зоя, Надя и Харшо бяха притиснати срещу корпуса на „Водния бик“ и с огън и вятър се опитваха да отблъснат тълпата от опричници и Гриша, която ги атакуваше.
Тамар вече беше на борда. С облекчение забелязах Невски до нея заедно с неколцина войници от Двайсет и втори. Зад тях обаче в локва кръв лежеше Адрик, а ръката му висеше от тялото под странен ъгъл. Лицето беше пребледняло от шока. Женя стоеше на колене край него и по страните й се стичаха сълзи. Давид ги охраняваше с пушка в ръка, стреляйки срещу прииждащата отдолу тълпа с прецизна точност. Стиг никакъв не се виждаше. Дали бе отлетял с „Пеликан“, или бе останал в Чекръка?
— Стиг… — промълвих.
— Няма никакво време — отвърна Мал.
Проправихме си път през тълпата и по даден от брат й знак Тамар се промъкна зад руля на „Водния бик“. Прикривахме Зоя и останалите Вихротворци, докато се покатерят на борда. Мал политна назад, когато един куршум го улучи в хълбока, но Харшо го подхвана и изтегли на палубата. — Вдигайте кораба! — провикна се Невски. После даде знак на войниците, те се пръснаха покрай перилата и откриха огън срещу хората на Тъмнейший. Заех позиция зад тях и ослепих врага с ярка светлина, за да не може да се прицелва в нас.
Мал и Толя заеха позиции при въжетата, докато Зоя издуваше платната. Силите й обаче не стигаха.
— Надя, трябваш ни! — ревна Тамар.
Надя стоеше на колене край поваления си брат, но вдигна поглед. Лицето й беше набраздено от сълзи. Все пак тя се изправи, залитна и с усилие се отправи към платната. „Водния бик“ се откъсна от мястото си и бавно се запързаля върху плъзгачите.